Творбата е дело на Панайота Илиопулу от Разград
Моят разказ за гората От както свят светува гората е олицетворение на живота, място, в което се чувствам далеч от всичко и всички. Гората е дар от Бог, за да има за човека извор, озон и стих. Там аз чувствам свободата. Сред красотата на природата, сред песните на птичките, сред тишината и сред звука…
Есенно
Вали, вали…
Кал, шума, гниещи треви.
Сиви клони, паднала мъгла.
Дебел килим, умиращи листа…
Моята есенна гора!
Тишина пълна с много, много красота!
Участник:
Име: Адриян Мартинов Антонов
Възраст: 12 години
Град: Шумен
Училище: VI ОУ „Еньо Марковски”,
Клас: VI клас
Спомен за вчера, разказ за днес и мечта за утре Събуждам се рано. Започва нова седмица. От тихо звучащото радио отново чувам добре познатите думи: „коронавирус“, „Ковид-19“, „инфекция“. О, Боже! Няма ли да свърши всичко това?! А навън е чудна зелена пролет! Любимата ми природа се събужда за нов живот. Какво ми предстои днес? Училище,…