„Животните често са по-умни с инстинкта си, отколкото хората с разума си“
Шарл дьо Сент-Евремон
С над 80% се очаква да е намалял запаса на дива свиня в държавните ловни райони на Североизточното държавно предприятие, спрямо средностатистическите данни за предходните три години. Това предполагат ловните специалисти от стопанствата, които следят състоянието и броя на дивеча в районите си. В различните поделения процентите за намаление на този вид дивеч варират от 60 до 90%. Най-малко като брой са към момента животните в ДЛС-Балик, а най-много в ДЛС-Черни Лом. Най-голям е спада спрямо средните данни за пролетния запас в Шерба, Паламара и Балчик. Но общо за всички стопанства може да се каже, че запаса е между 20 и 30% от допустимия запас. Това е и една от причините, довела до неизпълнение на плана за ползване в ловните стопанства, въпреки усилията на служителите за дивеча в държавните райони.
Тенденцията за значително намаляване на броя на дивата свиня се наблюдава не само в ДЛСР, но и в предоставените на ловните сдружения. Броят на животните в тези райони беше средно около 2700, а сега, ако се съди по данните за ДЛСР, се очаква чувствително намаление, като представителите на вида вероятно ще бъдат не повече от 600. Очакваното намаление на запаса е с около 80% в сравнение със средностатистическите данни от предходните три години.
Основните причини за рязкото намаляване броя на дивата свиня са АЧС и последствията, които тя причинява, като например: миграцията която се наблюдава в последните месеци, обособяването на животните в големи групи, което е тяхна защитна реакция при опасност, както и реализираното ползване. Данни за засилената миграция се получават от ловните специалисти в стопанствата, сдруженията на и ловците по места и от стопанисващите дивеча в отдадените дивечовъдни участъци. Те отбелязват, че животните от цели райони изчезват в рамките на ден-два, без това да е свързано с поголовно измиране. Тази тенденция бе споделена от ловните експерти на СИДП, СЦДП и СЗДП по време на нарочна среща във Велико Търново в началото на месец март. Миграцията и обособяването на големи стада от диви свине е реакция на вида за оцеляването му. Затова и в някой от районите се съобщава, че дивата свиня е изчезнала, но след това животните могат да се завърнат отново. Със сигурност обаче може да се очаква, че е достигната нормата от 0,3 животни на 100 хектара, което е оптималната плътност, за да се ограничи разпространението на АЧС.
Ръководството на СИДП през последните години започна да разселва в стопанствата си благороден елен, друг вид дивеч, също любим за ловците. 104 животни от вида благороден елен са уловили и предоставили на други стопанства ловните специалисти от ДЛС-Паламара през последните три години. Запаса от този вид дивеч е над нормата, популацията е стабилна и доста голям брой животни могат да бъдат разселени в цялата страна. От Паламара са предоставени шилари, приплоди и женски на ДЛС-Витиня, ДГС-Студен кладенец, ДЛС-Тервел и ДГС-Върбица. През януари са уловени още 20 елена, които са предназначени за ДЛС-Тервел и един от предоставените ловно-стопански райони на ДГС-Омуртаг. 57 лопатара и 7 благородни елена са разселени в началото на годината в ДЛС-Тервел. Освен тях, през последните две години в стопанството са разселени още близо 600 фазана, 20 благородни елена, 8 лопатара и 20 броя див заек. Лопатарите са закупени от ДЛС-Студен кладенец, а благородните елени от ДЛС-Паламара. 30 благородни елена бяха разселени през последните две години и в ДГС-Върбица, като поне още 15 животни ще получи през тази година стопанството.
Без да правим каквато и да е връзка между АЧС по свинете и пандемията от корона вирус се надяваме, че и двете ще отминат по-скоро, но остава въпроса дали предписаните мерки от ЕС и ветеринарните власти за справяне с АЧС са най-адекватните и нормалните, ако целта бе спасението на свинете. Дали за пореден път не допуснахме финансовите интереси да са над всичко?