Животни от вида благороден елен бяха разселени в началото на февруари в ДГС-Върбица. Седемте зрели женски кошути, които се очаква да родят през май, са доставени от ДЛС-Паламара. През следващите дни ще бъде разселена още една група животни. Идеята за разселването на животните е на инж. Исмаил Курдов, лесничей по лова във Върбица.
„Търсих стари документи, за да разбера кога за последно е опреснявана кръвта на благородните елени в стопанството ни, но не можах да открия. Тогава реших да се срещна с възрастни ловци от района, както и от служители на стопанството, които вече са излезли в пенсия, но продължават да си живеят в нашата община, за да получа някаква достоверна информация. Оказа се, че за последен път такова разселване е правено преди 40 години, когато държавен ловностопански район Елешница е бил към преславското стопанство“, разказва Исмаил Курдов.
Седемте кошути са подбрани от ловните експерти на ДЛС-Паламара. Животните са в много добро състояние и вече дори са се включили в група. Посещават дивечовъдните ниви и се движат заедно с другите животни. Ежедневно се подхранват с груб и концентриран фураж. Според специалистът кошутите са спокойни и са намерили своето място в новата си група.
„С разселването, което направихме ще подобрим популацията като трофейни заложби. В ловните среди това се нарича смяна на кръвта. В близките 6-7 години няма да видим ефекта от стореното, но след 9-10 години ще имаме елитни животни и на наша територия. Направихме много голяма инвестиция, но тя ще се изплати във времето“, категоричен е инж. Курдов.
Според данните от последната таксация на територията на ДГС-Върбица има 150 животни от вида благороден елен. Сред тях има много добри екземпляри, но новите кошути ще подобрят генофонда, ще внесат свежа кръв в популацията и ще помогнат в стопанството да бъдат отглеждани трофейни екземпляри. Ръководството на стопанството е решило през тази година да се проведе само селекционен лов на благороден елен. Ще бъдат извадени животните, които не притежават нужните качества, за да се даде възможност само на само добрите екземпляри да участват в сватбуването и да оставят поколение. По време на селекционният лов ще бъдат отстреляни животните, които са престарели, както и тези с аномалии.
„Искам да създам нещо добро, да оставя нещо след себе си и затова се радвам, че директорът на Североизточното държавно предприятие инж. Веселин Нинов и директорът на ДГС-Върбица инж. Хълми Амза ме подкрепят. Без тяхна помощ нещата никога нямаше да се случат. Благодарен съм и за подкрепата, която получавам от колегите си, както и от ловците от нашите дружини и обществеността във Върбица. Тук старите ловци все още си спомнят доброто старо време, когато част от района е бил към Преслав и е имало изобилие на животни в ловните полета. Всички ние се надяваме, че това ще се случи отново и след десетина години ще си говорим за трофеи, медали и наистина класни животни“, коментира инж. Курдов. Според него поле за работа, развитие и мечти, за млади хора като него има и в малките общини. Самият Курдов е трето поколение лесовъд. Завършил е техникума по горско стопанство във Велинград, по професия е строителен инженер. В момента е студент в Лесотехнически университет-София, специалност „Стопанисване на горите“. За всичко което прави получава подкрепа и от семейството си, като се надява и синът му да тръгне по неговите стъпки.
„Младите хора, които искат да дойдат в стопанството ни и изобщо в системата на Североизточното държавно предприятие, трябва да са амбициозни, да знаят какво искат и да имат цели. И хубавото при нас е, че имаме шанс да работим с отличен екип от ръководни кадри и колеги, защото благодарение на тях целите ни стават все по-високи и мечтите ни намират реализацията си. Благодарение на разселването на бременните кошути, ние направихме изключително добър ход, който ще бъде оценен от специалистите и ловците през следващите години. Една от мечтите ни е на път да се сбъдне, но пред нас стоят още много задачи. За да върнем славата на този ловен район ще трябва да работим много, но съм сигурен, че ще дойде ден, в който ще има с какво да се гордеем“, категоричен е инж. Исмаил Курдов.