Учим за дърветата с децата от ДГ „Слънце“
„Пенчо Кубадински наричаше ловното стопанство в Балчик „Серенгети“. Толкова много дивеч имахме! И всичко постигнахме с много труд. Провеждахме безпощадна селекция. За нас беше важно не да имаме много бройки, а да са най-добрите и успяхме“, така започва разказа си бившият директор на ДЛС-Балчик Димитър Гаврилов, за който стопанството е любовта на живота му. През първите години са разработени 2 960 дка дивечови ниви, построени са 183 чакала, 112 хранилки, солища и калища. Основният вид дивеч в стопанството е сърната, чиято популация достига 3 595 броя.
Благоприятни условия за развитие имат дивата свиня, благородният елен и еленът лопатар. През 1978 г. в специално обособен развъдник са внесени първите муфлони. През 1980 г. в стопанството е изградена фазанария с обособено основно стадо, люпилня и дворове за доотглеждане на фазаните. В района на държавна гора Батово е изграден модерен ловен дом за нуждите на ловния туризъм.
Богатата хранителна база, мекият климат, обусловен от близостта на стопанството с Черно море, и спокойствието, осигурено от служителите на стопанството, благоприятстват бързото увеличаване на популациите от дива свиня, муфлон, елен лопатар и благороден елен. В стопанството постепенно започват да идват ловци от близо и далеч. Интересът е толкова голям, че в един момент муфлоните свършват и се налага да бъдат взети животни от Буковец. По това време в стопанството идват на посещение френски специалисти по лова. „Казаха ни, че за тези условия сме направили най-доброто. Даже в много отношения сме и по-добри от тях“, спомня си инж. Гаврилов.
Една от най-интересните истории, които и днес продължават да се разказват в Балчик е свързана с най-тежкият в света трофей от благороден елен 19,200 кг, отстрелян от немския ловец Георг Дразел. Годината е 1988. Дразел идва в Балчик със заявка за трофей около 10 килограма. Още първата вечер вижда елена и тъй като вече е тъмно ловният водач не успява да прецени животното и казва на немския ловец да стреля. Часове по-късно става ясно, че има нов национален рекорд. По това време такова животно е можело да бъде отстреляно само от Тодор Живков или Пенчо Кубадински. Гаврилов е извикан в София, но се разминава с едно мъмрене и остава на поста си.
Трофеят е оценен на 80 000 марки. Георг Дразел е разколебан, но съпругата му го убеждава да заплати сумата. Тъй като това е национален рекорд, на трофея се прави копие, което заминава за Германия, а оригиналът остава в страната ни до подобряването на рекорда. Перипетиите с трофея обаче не свършват до тук. През 1989 година той изчезва от сградата в която се съхранява. Случаят се заплита, защото вратата не е била разбита. Пенчо Кубадински нарежда да се правят засилени проверки на всички граждани, които напускат страната. Трофеят е открит от тогавашната народна милиция на ГКПП Дунав мост, подготвен за пренасяне, и е върнат в Балчик. През 1991 година националният рекорд е подобрен и най-после Георг Дразел получава оригинала и връща в ловното стопанство копието. До момента той е заплатил само половината от исканата сума и трябва да внесе още 40 000 марки. Дразел обаче отбива от сумата и изпраща 30 000 марки, защото разбира, че майсторът който е изработил дубликата е направил още три копия и едно от тях дори е било показано на световно ловно изложение. Сега копието на рекорда от 1988 година може да бъде видяно в ловната вила в Батово. Всички любители на лова, които са решили да практикуват любимия си спорт, могат да отседнат в Батово, да видят трофея и да чуят интересния разказ и всички пикантни подробности свързани с него.
Още една история свързана с името на създателя на модерните ловни стопанства в България – Пенчо Кубадински, продължава да се разказва в Балчик. През миналия век ловец номер едно на републиката спасява живота на зам.-директорa на стопанството Ганчо Ников. Кубадински идва на лов с немски авджия. Ников, който тогава е млад специалист, тръгва с госта към едно от чакалата. „Беше зимата и имаше доста сняг. Тръгнахме с една УАЗ-ка, но по пътя закъсахме. Отидохме пеш до чакалото, а в това време изпратих шофьора до близкото село за помощ. Докато го чакам да се върне отново заваля и излезе силен вятър. Истинска зимна буря! И съвсем разбираемо хората от селото отказаха да ни помогнат, защото и те щяха да закъсат във виелицата. Смрачи се и стана много студено. А аз бях тръгнал по едни обувки половинки и палто. Намокрих се и взе да ми става студено. Връщам се при немеца, а той си извадил надуваем дюшек, завил се и се приготвил да нощува на открито“, разказва инж. Ников. В това време Пенчо Кубадински се прибрал в ловната хижа и като разбрал че ги няма изпратил трактор да ги търси от чакало на чакало. „Откриха ни в 2.00 часа през нощта. Вече бях премръзнал и бях загубил надежда. Пенчо Кубадински ми спаси живота!“, спомня си с признателност Ганчо Ников.
Добри спомени свързани за Кубадински и развитието на ДЛС-Балчик има и бившият директор на стопанството Димитър Гаврилов. „Той създаде ловното дело в България! Помогна ни и със средства, и с материали“, категоричен е Гаврилов. Той си спомня, че през 81 година е нямало къде да настанят ловците, които им гостували и решили да построят хижа до село Батово. Наели бригада, но на обекта работели всички-от директора до чистачката. Вдигнали сградата за половин година, направили тенис корт, прокарали канализация и даже осигурили генератор от военните. Зам.-министър Стамен Стаменов не повярвал, че хижата е готова за шест месеца и дошъл на проверка. Огледал постройката и попитал инж. Гаврилов: „Искаш ли медал?“, на което бившият директор отвърнал: „Не, ама искам асфалт!“. Така стопанството се сдобило и с хубави пътища.
Днес ДЛС-Балчик посреща гости не само в Батово, но и в ловния комплекс в къмпинг „Добруджа“ край Шабла. Луксозният комплекс е построен през 2009 година и се състои от четири самостоятелни къщи, всяко от които разполага със собствена кухня и трапезария. Районът дава възможност за лов и на дребен дивеч, а близостта до морето предлага комбиниран отдих – лов и плаж едновременно.
След упадъка на всички стопанства в първите години на демокрацията, в началото на новото хилядолетие постепенно започва възраждането на ловното дело в Балчик. През 2002 година към територията на ДЛС-Балчик в ловностопанско отношение са присъединени 1705 ха площи от ДГС – Варна. Така целият район по поречието на р. Батовска се стопанисва от един стопанин, което благоприятства развитието на дивечовите запаси.
През 2006 г. в района на с. Батово влиза в експлоатация база за интензивно развитие на муфлони. През м.януари 2007 г. в нея са внесени 17 муфлона от ДДС – Женда. През 2009 г. и 2013 г. за опресняване на кръвта от Чехия са внесени още 17 муфлона. Благодарение на добрите грижи и благоприятния климат популацията бележи много добро развитие, а добитите трофеи се нареждат на едни от първите места в страната. „Стопанството ни е водещо в развъждането на муфлони!“, категоричен е инж. Ганчо Ников.
През 2015 г. е отстрелян муфлон с дължина рогата 97,5 см и оценка от 229,9 СIС точки. През 2016 г. добитият трофей е с оценка 235,5 точки и се нарежда на второ място в България за всички времена, през които се води ловна статистика.
Ръководството на ДЛС-Балчик и всички служители очакват своите гости от близо и далече. Според данните от последната таксация в стопанството има 93 благородни елена, 208 елени лопатари, 248 сърни, 401 диви свине и 240 муфлона. Цифрите са предпоставка за добър лов и приятно прекарване в ДЛС-Балчик.
Наслука!
Подобни публикации
