Нов национален рекорд в ДЛС-Тервел

Невиждан в ловната история на България сръндак беше отстрелян в ДЛС-Тервел. Уникалният трофей е с предварителна оценка от 232,12 точки по системата CIC. По извършваните преди лова ежедневни наблюдения се е знаело, че има сръндаци с отлични трофеи, но никой не е очаквал, че в дебрите на тервелските гори се крие нещо толкова изключително не само за нашата страна, а и за историята на този вид лов. До момента България не беше елитна дестинация за лов на сръндаци, но с този рекорден екземпляр страната ни се нарежда сред първите в света – Унгария, Полша и Войводина. Как обаче се стигна до такъв успех ще ви разкажем сега.

България повече от 70 години полага сериозни усилия за развитие на ловностопанската дейност и ловния туризъм. През годините са отбелязани редица култови постижения, както на национално, така и на европейско и световно ниво. При повечето от видовете едър дивеч страната ни е водеща ловна дестинация или има поне няколко трофея включени в топ 10 за съответният вид. Безспорен връх в достиженията на ловната наука и практика е световният рекорд за благороден елен от 1988 година, като животното е отстреляно в СИ България. В световната ранглиста има още три български трофея класирани на четвърто, пето и девето място, като и те са от Североизтока. Това прави страната ни ловна дестинация номер 1 при този вид дивеч. За известен период от време България държи и световният рекорд при дивата свиня с животно отстреляно в Кормисош през 1986 година.

При елена лопатар, сръндака и муфлона до момента страната ни не се беше представяла подобаващо на световната сцена, но след последният лов в ДЛС-Тервел настъпи коренна промяна. В 70-годишната ни ловна история не е имало сръндак, който да надхвърли 200 точки по системата CIC. Сега националната класация се води от животно отстреляно през 2014 година в Къпиново, което е с оценка с 191, като разликата между него и трофея от Тервел е огромна и е повече от 40 точки! След окончателната си оценка новият трофей не само че ще детронира досегашния национален рекордьор, но и ще направи заявка за класиране в топ 10 на света. Нека не забравяме, че и националният рекорд при лопатара принадлежи на ДЛС-Тервел. През 2016 година немският ловец Вернер Аустерман отстреля елен, който по-късно получи оценка от 208,22 точки по системата на CIC. Трофеят беше с тегло 4,750 кг. и измести от първото място лопатар добит от Тодор Живков през 1984 година.

За да се стигне до тези резултати обаче, трябваше да бъде преодоляна кризата, в която ловното дело влезе през 90-те години на миналия век. След като беше направена оценка на запасите от едър дивеч е взето решение да се създадат държавни дивечовъдни станции, като една от основните им задачи бе да бъдат подобрени екстериорните и трофейни качества на дивеча чрез провеждане на редица мероприятия – в това число и ловен туризъм. През 2007-2010 година се усети ефекта от предприетите мерки и започна постепенно увеличаване на дивеча, като ловците също подкрепиха усилията на държавата в тази насока. Необходимите средства за стопанисване на дивеча се генерираха от ловния туризъм от една страна, държавата от друга и физическите и юридически лица, които сключват договори за съвместна дейност с ловните стопанства от трета. През 2014 година такъв договор бе сключен и в ДЛС-Тервел, като с него се набелязаха ключови направления, в които да бъдат съсредоточени усилията и на двете страни. Резултатите не закъсняха – в рамките на пет години стопанството вече може да се похвали с два рекорда. Изваждането на такъв трофей е доказателство, че работата на хората от ДЛС-Тервел, СИДП и контрагентите по договора е в правилната посока. В този период беше подобрена дейността по създаване и поддръжка на фуражната база, подобряване на местообитанията, разселване на едър дивеч, като значително бе увеличен делът на опазването и охраната. Трофеят от Тервел е много важен, защото подобряването на националния рекорд е награда за неуморния труд за служителите и доказателство, че се работи в правилната посока. Това е добър знак за развитието на ловния туризъм и отрежда на региона и в частност на ДЛС-Тервел важна роля за трофейния лов у нас.

Реализирането на такъв трофей не би могло да се случи без участието на един истински, етичен ловец. Още повече, че този човек е българин и трофея остава в границите на страната ни, за да служи за прослава на България на световните ловни изложение. Какво обаче се случи на 3 май – за емоциите, трофея и славата, следва разказ от първо лице.

Сръндашка слука

Бях поканен на откриването на ловния сезон в Тервел. От предишни гостувания там имах впечатление за добре ръководено стопанство с реновиран ловен дом, страхотен екип и успешен лов през миналата година, затова с нетърпение чаках да ги посетя отново и да открием сезона. На сбогуване последния път им бях пожелал да отгледат по-хубави животни, с по-ценни трофеи – и ако наблюдават някой подходящ сръндак, да ме поканят.

Желанието ми бе да се сдобия с по-ценен трофей – въпреки че предните години имах добра слука, ми липсваше нещо истинско, качествено.

За Тервел отпътувах с един мой приятел. За първи път щеше да ловува в ловно стопанство. Чул хубави неща за популацията на сръндак в този регион и затова му беше интересно да види за какво става дума, като започне опита си с отстрел на селекционно животно.

Настанихме се в ловния дом и на следващия ден, петък, рано сутринта, тръгнахме по ловните полета да открием сезона. За съжаление метеорологичните условия не бяха с нас. Сръндаците са много чувствителни животни и не излизат, когато времето е лошо, вали и е мокро.

Въпреки че в този първи ден нямахме слука, бяхме много доволни, защото участвахме в един интересен лов в специфични условия, в типичен за Лудогорието пейзаж. Беше различен от лова в Централна Стара планина – преди всичко по това, че в терена са не вековни, труднопроходими гори, а малки, рехави горички, разделящи големите житни масиви с тесни горски пояси, в които живее сръндакът. Оттам той излиза само рано сутрин и късно вечер – и то за кратко, затова ловът му е много труден, и основно чрез издебване.

На следващия ден тръгнахме още в четири и половина часа. Макар дъждът да бе спрял, навсякъде продължаваше да бъде доста мокро. И тази сутрин не успяхме да се поздравим със слука.

Едва привечер на последния ден слънцето се показа и ние излязохме обнадеждени. Условията за лов в тази съботна вечер бяха отлични.

С ловния си водач решихме да се установим на едно чакало, където беше виждано набелязаното животно. За наша изненада то се появи почти веднага. Огледахме го внимателно. Беше нашият сръндак. След две минути паша обаче той се скри. Изчакахме с мисълта, че и тази вечер може да си тръгнем без слука… За наша радост след половин час сръндакът реши да излезе. Той тръгна да прекосява в единия край нивата, явно с намерението да влезе в един тесен пояс и да се прехвърли в следващата по-голяма нива. Знаех, че разполагам само със секунди. Уверил се отново, че е същият сръндак, аз се прицелих и успях да направя успешен изстрел.

След традиционното отдаване на почит към животното и направените задължителни снимки, с ловния водач решихме да продължим обхода с наблюдение, за да разгледаме и другите интересни животни в нивите.

Най-радостното бе това, че успяхме на смрачаване да видим 8 диви прасета, които стояха в средата на една по-малка нива. Срещата ни изпълни с оптимизъм, че тази популация може да се възстанови след големия удар, който африканската чума нанесе наскоро на поколенията на дивата свиня.

Прибрахме се в ловния дом и направихме още снимки. Колегата ми също беше много щастлив – имал бе слука и беше успял да отстреля селекционно животно.

Вечерята беше истинско удоволствие. Атмосферата беше приятна, липсваше напрежението от предните дни. Разговаряхме за това, колко е важно правилното стопанисване на дивеча за постигане на добри резултати. То непременно трябва да включва и сполучлива селекция, и охраната на дивеча от набезите на бракониерите, и целенасочена работа с дружинките, както и осигуряването на пълноценна хранителна база. Нашите домакини споделиха, че обръщат особено внимание на борбата с нарушителите, но работата по залавянето на бракониери в този край е много трудна, превенцията също – местообиталищата на дивеча представляват равни поля с много изходи, в които залавянето на нарушителите е трудна задача. От друга страна, честото присъствие на ловци на терените силно намалява шансовете на бракониерите, а това дава надежда повече животни да бъдат запазени и популацията на хубавите трофейни животни да бъде увеличена.

Само умелото съчетаване на всички тези компоненти може да доведе до добър и траен успех при увеличаване на популацията на сърната и качествата на бъдещото поколение. Бях впечатлен от разказите на директора на стопанството за различните видове дейности, за мероприятията по опазване на дивеча, осъществявани съвместно със съседните дружинки.

Зареден с енергия, изявих желание на сутринта да направим още един лов на ход. Въпреки умората ловният водач прие моето желание радушно, защото това беше повод едновременно с този лов да направим наблюдение на избрания район. В този район по думите на ловния имало един интересен селекционен сръндак, който било добре да бъде отстрелян. Сръндаците са териториални животни – отстрелването му щеше да позволи на неговото местообиталище веднага да се настани мъжки с по-добри генетически заложби, който щеше да създаде по-качествено поколение.

Тръгнахме рано сутринта към 4,30 – 5 часа бяхме вече в района, избран от моя водач за днешния лов на ход. Оставихме джипа на около 150 м преди от мястото, откъдето щяхме да започнем лова. Беше нива, един от ония чеири, както местните ги наричат – ниски равнинни пространства в пресечената местност, пълни с живот.

Нивата бе засята с жито, което вследствие на няколкото дъждовни дни беше започнало бързо да избуява и се бе превърнало в истински рай за чифтокопитните. Вляво поясът на бухналата в майска зеленина горичка навлизаше малко в нивата, образувайки лек завой.

Ловният водач започна да сканира нивата с бинокъл за излезли на паша животни. Погледнах към завоя и аз и забелязах точно в този по-близък край вляво задната част на сърнешко животно. Дадох тихо знак на ловния и той направи бързо предположение, че вероятно е една сърна, която по-рано през април виждал да пасе там. Измести се, за да наблюдава по-добре сърната, и зачака – искаше максимално точно да прецени. Беше вече 5,30 ч., започнало бе да се развиделява. В един момент ловният направи рязко крачка назад към мен и много тихо ми прошепна:

– Това е сръндак с хубави, големи рога. Ако прецениш, можеш да го отстреляш. Излез тихо, но имай предвид, че вятърът е силен, духа към него и животното ще ни усети.

Направих внимателно няколко крачки напред и поставих триногата. Погледнах през оптиката и видях, че животното беше вдигнало глава и гледаше право към нас – явно ни беше усетило. Имах секунда да погледна трофея: стори ми се доста по-голям от този, който бях отстрелял предния ден, и значително по-оперлен. В това време сръндакът с бързи крачки взе да се придвижва към пояса. Прицелих се, но между мене и животното застанаха малките клонки на разлистваща се туфа храсти. Направих крачка вдясно, като едновременно преместих триногата. Погледнах отново, но животното продължаваше да стои зад храстите. Тогава взех пушката, направих нова крачка вдясно, вече без триногата, и се опитах бързо да го прихвана на цел. Животното се движеше нетипично за сръндак, по-скоро с походка на благороден елен. Почувствах, че съм се прицелил много добре. Имам немалък опит, натрупан от честите ми излети в моя край в един от любимите ми видове лов – на хищници, и може би той ми помогна в този решаващ момент да изпитам нужната увереност. Натиснах спусъка и видях, че животното се скри. Инстинктивно зададох въпрос към ловния водач:

Къде изчезна?

Водачът, леко изнервен, отговори:

Не знам, няма как да видя зад храстите!

Успокоих го – бях уверен, че животното е на мястото,

където го е настигнал изстрелът. Бързо закрачих – разстоянието беше около 70 м. Когато стигнах до мястото, чух водача да пита:

– Там ли е?

В първите секунди бях шокиран и не можех да отговоря нищо. Обърнах се и казах:

– Тук е. Ела да погледнеш за какво животно става въпрос…

От първия миг знаех, че това ще е новият национален рекорд, бях уверен в това.

Приближавайки се, ловният водач каза:

– Ще извикам колегата да дойде с джипа! – и започна да му звъни. После дойде до мене, надникна и видях как лицето му замръзна. Чух отсреща по телефона: „Ало, ало, ало!“ – но ловният водач беше останал безмълвен. След няколко секунди на тишина чух отсреща на телефона:

– Какво стана? Чух изстрел. Имаме ли слука? Да идвам ли?

Ловният водач само каза:

– Ела, ела! Ела да видиш какво направихме!

Започнахме да оглеждаме трофея. Никой не можеше да повярва на това, което виждаше. Джипът дойде, натоварихме животното и продължихме наблюдението. Районът беше със слабо мобилно покритие и от един момент нататък загубихме обхват, затова решихме да се свържем с директора на стопанството и да се похвалим с новината на връщане, след приключване на обхода.

Тръгнахме обратно малко след 10 ч. Минавайки през гр. Тервел, на няколко пъти спирахме да покажем животното на познати на домакините ни ловци. Всеки един от тях оставаше втрещен като първа реакция при виждане на трофея. Емоциите бяха открити, радостта – голяма. Всички бяха щастливи не само защото това бе страхотен трофей, отстрелян в региона и вероятно национален рекорд. Хората си даваха сметка най-вече за това, че този отстрел щеше да стане атестат за добрата работа през последните години, вероятност за други добри трофеи и гаранция за подобреното качество на селекцията в района.

Докато пътувахме, се опитах да се свържа с директора на стопанството. Набирах вече, когато се сетих за една шега от последния ден по адрес на вчерашния трофей. Ловните се шегуваха по повод големината на трофея, че това е голям сръндак, таткото на сръндаците. Когато чух това, казах, че на сутринта при добра слука ще отстрелям дядото…

Дядото ли? – бе попитал шеговито директорът. – И колко ще е голям този дядо?
Над 800 гр. – бях отговорил нехайно аз.

Пристигнахме в ловния дом и зачакахме с нетърпение появата на директора. Когато пристигна и погледна трофея, той също остана втрещен, после промълви:

– Мислех, че се шегуваш за дядото….

Звъннахме веднага до ловния експерт в предприятието и директорът му съобщи новината, че най-вероятно сме отстреляли трофей на сръндак, нов национален рекорд. Реакцията му бе правилна – поздрави ни за добрата работа, но ни предупреди, че още е прекалено рано да мислим за трофеи, които могат да се наредят до най-големите отстрелвания в страната.

Направихме снимки и отдадохме още веднъж почит към отстреляното животно. На тръгване обратно взехме решение да изчакаме да мине регионалната оценка на трофея, преди да разпространим новината. Прибрах се в голяма еуфория и с нетърпение зачаках 7 май, датата, на която ми бяха казали, че ще оценят трофея. На следващия ден, 4 май, след обед получих обаждане от ловния експерт:

– Първо седни, после отвори снимката, която ти пратих по Вайбър!

Отворих снимката. На един кантар беше поставен моят трофей и кантарът показваше 950 гр. Чух по телефона експертът да казва, че обемът, макар и набързо измерен, е над 400 единици. Със сигурност това ще означава над 220 точки, а това е значително над националния рекорд. Този разговор още повече засили нетърпението ми да изчакам резултатите на комисията, оценяваща трофея.

На 7 май комисията започна работа в 10 часа. Всяка минута увеличаваше вълнението ми. Оценката продължи 6 часа, след което ми се обадиха с новината, че комисията оценява трофея на 232.12 точки, това е много над националния рекорд и засега този трофей е на второ място в света след шведския от 1983 г. и пред унгарския от 1975 година. Информираха ме, че след 3 месеца ще се направи национална оценка, след което и международна такава. Вероятно трофеят ще изгуби дотогава част от теглото си и съответно няколко точки, но почти със сигурност ще бъде в топ 5 в света.

Радостта ми бе неописуема. Изведнъж осъзнах, че това е огромна крачка за България, защото тя никога не се е нареждала сред водещите страни по трофей на сръндак. Това е атестат и за добрата работа на стопанството и дружинките в Добруджанския край. Щастлив съм, че България може да се похвали с такъв трофей и да получи признание в цял свят.