Работна среща по проектите по програма Life се проведе в Шумен
Немското списание „Ловуване по цял свят“ публикува статия посветена на ДГС – Преслав. Неин автор е Герхард Клинглер. В материалът журналистът споделя добрите си впечатление от ловуването в стопанството. Публикуваме статията със съкращения.
„България често се характеризира като класика за лов на великолепни благородни елени, като в същото време там има няколко ловни участъка с огромни глигани. Ловувах в едно от тези стопанства през изминалия брачен период на елените“, така започва разказът на Клинглер и още…
На ловното изложение в Дортмунд през 2016 се запознах с Константин. Той ми разказа за интересен ловен участък в Североизточна България, създаден от многообещаващ, млад и амбициозен ръководител. С площ от 30 000 хектара ДГС-Преслав лежи в Лудогорието до Предбалкана. Любопитството ми беше събудено!
При пристигането в ловната хижа вече ни чакаше готвачката Нела, докато ръководителят на стопанството Янко Йорданов още търсеше елени в ловния участък.
На следващата сутрин, преди изгрев слънце, тръгнах към ловния участък с водача си Илко. Половин час дизелът пухти в чезнещата нощ. Светлинният конус на фара загатва, че моят придружител е подкарал автомобила по черен път. 3вездите в нощното небе блестят над нас, докато зареждам карабината си. От лявата страна на пътя се е проточил жив плет от бодливи храсти, вдясно започва краят на гората. Целта ми е открита платформа в периферията на гората, към която се промъкваме дебнешком. Още е твърде тъмно, за да може да се види нещо.
Затварям очи и вдишвам дълбоко. Гората излъчва прекрасен аромат. След това се вслушвам в нея и търся елени. Най-сетне в далечината реват няколко рогача.
Междувременно е станало малко по-светло. Точно в 6 сутринта започва ужасен, изпълващ долината вой на златисти чакали. Те се събират за групово ловуване. Напрегнато оглеждам околността отново. Стадо кошути и елен шилар бавно преминават през угарта и изчезват зад един гьсталак. В тясната просека се мярва рогач на средна възраст. Най-накрая брачната сутрин е към края си и ние оставяме надеждите си за вечерта.
Късно следобед достигаме едно чакало. Стръмният, обрасъл с храсти склон пред нас трябва да приютява силен, стар елен с 12 клона на рогата. Янко го е засичал тук вече два пъти. Ако имаме късмет, може би ще го доближим. Дълго не става нищо. В здрача три кошути и елен шилар бавно минават напречно на склона. Само от търсения елен няма и следа. На хвърлей камък под нас диви свине с пет малки доверчиво навлизат в рехавия храсталак. Без да ни забележат, продължават навътре. И ние се оттегляме, защото днес нищо повече не можем да организираме.
Рано сутринта отново бързаме към откритата платформа в периферията на гората. Беше ясна нощ, която обещава топъл ден от късното лято. Едва заели позиция чуваме наоколо зова на три елена. Ревът на единия рогач се приближава все повече. Много напрегнати държим биноклите пред лицата си. На хоризонта светла ивица обявява деня. Постепенно се показват и контурите на тревните площи. Изведнъж на около 120 крачки един елен се промъква напред от мъглявия край на гората. Без да спре, за да провери дали е сигурно той тръгва през пустеещо необработено място, носът му продължава да души земята.
Едър силен елен с 14 клона на рогата! Илко го определя по оставените следи като 10-годишен. На кантара рогата му сигурно ще покажат 10 кг. Тъй като си поставям горна граница от 9 кг, ловният водач иска още веднъж да се посъветва с шефа си. Въпреки това беше вълнуващо. Когато огромният елен потъва в отсрещния гъсталак, се оттегляме предпазливо към колата.
Предстои смяна на мястото. Пътувайки към отдалечен ловен участък, изненадваме два златисти чакала на лов за мишки в едно стърнище. Когато нашият автомобил ги приближава, избягват в гората. При случайна поява на вълци те мигрират. Вълкът е най-големият им враг.
След четвърт час пътуване Илко завива в странична долина и спира между два живи плета. Тъкмо сме напуснали колата и нагоре се чува мощен рев на елен. Внимателно се промъкваме от единия жив плет към другия, докато можем да наблюдаваме отблизо млад расов елен е четири кошути. Връщаме се в ловната хижа, без да сме свършили нищо.
След като ръководителят на лова Янко Йорданов прави таксация на едрия силен елен с 14 клона на рогата като 9-килограмов, за част от секундата взех твърдо решение: трябва да го имам! Късно следобед естествено се връщаме на същото място като сутринта. Още при пристигането ни пронизва гръмовния брачен рев на търсения мъжкар. Стои ревящ посред голяма площ с диви треви и билки. Отдалечава се от нас към гъсталак от живи плетове. Разстояние: 900 метра.
Сега трябва да се движим. За да не се засечем с елена, можем да пресечем откритата площ едва когато той спокойно стигне прикритието си. Набързо следваме трофейното животно по затревен път. Пътят минава през гъст храсталак от трънки и шипки. Изведнъж чуваме трополене в храсталака отляво. Спираме вцепенени. На 20 метра пред нас пътя пресича елен в средна възраст с разклонени в корона рога и отново потъва в гъстата растителност, без изобщо да ни обърне внимание. Той не е търсеният мъжкар.
Много напрегнати продължаваме да се промъкваме дебнешком. Изведнъж моят ловен водач прошепва „елен“ и сочи вдясно. Търсеният мъжкар ни гледа учудено. Горната половина на тялото му отпред се вижда малко непълно, но Илко шепне: стреляй. За последен път издишвам и стрелям от 50 метра. Без следа от изстрел еленът продължава 20 крачки, спира за кратко да провери дали е сигурно, преди да изчезне в края на гората.
Това не може да бъде, минава през главата ми. След точна проверка на предполагаемото място, където е бил еленът при изстрела, сме сигурни: моят изстрел с пропуснал целта си. Нощното търсене с ловджийско куче също е безрезултатно. С това отлита и последната искрица надежда. Роптая срещу себе си заради неуспешния ми изстрел. Изпълва ме разочарование.
Нов ден, нов късмет. Гъсти кълба мъгла лежат в долината, когато сутринта отиваме отново в ловния участък. След няколко километра Илко спира колата. Слизаме безмълвно и търсим елени. В далечината се обаждат 4 гласа. След известно време продължаваме пътуването. Сега завиваме по тесен горски път. Джипът се катери бавно нагоре по серпентините към планинския гребен. Ново търсене и когато от изток ни достига ревът на няколко рогачи, решаваме да приближим елените.
Съвсем бавно прониква първата утринна светлина. С изключително внимание избягваме всяко пукане на сухи съчки под краката ни. Въпреки това напредваме добре. Отново и отново спираме и търсим елени. Надолу по долината се трополи в младите горски насаждения. Трескаво търся с бинокъла в утринния сумрак, но не мога да открия източника му. Изведнъж от една падина пред нас раздразнено изревава трофейно животно. Усещам гореща вълна, съвсем наблизо реве елен.Сега е моментът! Пушката се плъзва от рамото ми. Кратьк поглед към оптическия мерник: най-малкото увеличение, трикратно. Промъкваме се още няколко метра наред, за да имаме по-добра видимост. Следват няколко мощно ечащи рева. Вятърът донася пронизващата миризма на сватбуване. Поглеждам в тази посока, без да движа главата си, само с очи. Като омагьосан от пейзажа се появява млад несвадбуващ елен, който любопитно и внимателно оглежда назад.
Изведнъж чуваме мощно пукане н пращене в падината. Десният ми палец избутва напред предпазителя на пушката. Тук вече се появява еленът с отворено гърло и реве с пълна сила. Втурва се към мен с мощен боен рев. Остават само секунди до сблъсъка. Ловният ми водач вика: стреляй. Инстинктивно насочвам оръжието към врата на елена. На около 30 крачки пред мен рогачът се срутва като къща от карти. Тялото му пада настрани. Кратки конвулсии, после настава тишина.
Сърцето ми прескача. Едва сега осъзнавам, че съм преживял звезден ловен час. Изпълнени с благоговение пристъпваме към отстреляния едър елен с 14 клона на рогата.
Измъчван още от ловна треска, сядам на един гнил дънер и извършвам бдение над мъртвото животно. След като съм направил още няколко снимки, се връщаме в ловната хижа. Това беше лов както го обичам.
Директорът на ДГС-Преслав Янко Йорданов и екипът му от професионални ловци са постигнали много през изминалите години. Опитните му сътрудници, които познават ловния участък и всяко все още скрито преместване и мигриране на дивеча, са гаранти за успешен лов. Ловуването се извършва както в прекрасна, отчасти девствена средно планинска местност, така и в равнината. Елените водачи на стадото в брачен период достигат обикновено тегло на рогата 10 и повече килограма. Който иска
да ловува великолепни едри елени, е в добри ръце и на точното място в този ловен участък.
Подобни публикации
