Трофей от благороден елен, с оценка 231, 63 точки по системата CIC, беше добит на територията на ДГС-Преслав. Не за първи път в стопанството се отстрелват животни с чудесни качества, но този елен е един отличен екземпляр и е реклама на страната ни и на всички стопанства, които влизат в обхвата на Североизточното държавно предприятие. Прекрасното животно е отстреляно от немският ловец Ралф Линдер, който специално за списание „Лов и куче“ разказа за най-успешния ловен излет в живота си.
За първи път съм в България и мога да кажа, че това е едно от най-хубавите места на света. За малкото дни през които бях тук, наистина започнах да харесвам страната ви и хората с които се срещнах. Ловът тук беше едно невероятно преживяване, а трофеят с който се сдобих е изключителен.
На четвъртият ден от престоя ни, преди да започне да се развиделява, тръгнах с ловния си водач Владимир към мястото, което бяхме избрали предварително. Още като слязохме от колата забелязахме един изключителен елен с четири женски. Още преди да ги съзрем чувахме животните, защото сега е брачния период и рева на мъжкаря се чува на голямо разстояние. Четири дни подред бяхме дебнали този елен и сега съвсем тихо се приближихме, докато намерим най-добрата дистанция от която да произведа изстрел. Бяхме на 230 метра от животните, когато те ни усетиха и обърнаха главите си към нас. Разбрахме, че е въпрос на секунди да побягнат и затова стрелях, като раних елена смъртоносно. През цялото време бях изключително спокоен и знаех, че е въпрос на няколко минути животното да падне. Еленът беше изключителен екземпляр! – здрав и силен, а и през този период тялото му е пълно с тестостерон и животното не разбира, че ще умре. Той продължи да бяга още около 200 метра и навлезе в пояс с гъста растителност, но с помощта на куче кръвоследник го открихме бързо. Когато извадихме елена от гъсталака, видяхме колко е красив – рогата му бяха огромни и животното продължаваше да изглежда гордо и прекрасно, дори и в смъртта. До този момент бях изключително спокоен и уверен в действията си, но като видях уникалния трофей се развълнувах, защото съм ловец само от 4 години, а имах шанс да отстрелям благороден елен, какъвто малцина са виждали. Тази случка ще остане в сърцето ми завинаги. Радвам се, че бях във Върбица, която е част от Шумен и България.
Ралф Линдер се сдобива с уникалния трофей благодарение на своя приятел Бенедикт Ибинг. Той успява да го убеди, че България е отлична дестинация за лов и почивка. Самият Бенедикт при гостуването си в Преслав през тази година се сдоби с много добър трофей от благороден елен, който също бе оценен високо и получи бронзов медал. И макар че на германците им се носи славата като на сдържани хора, то Бенедикт се оказа изключително емоционален и много добър разказвач.
Преди три години дойдох тук за първи път и хората ме приеха с отворени обятия. Българите имат големи сърца и всеки се чувства добре в страната ви. През цялото време този хубав край е в мислите ми и затова се връщам отново и отново, като тази година съм дошъл за благороден елен, сръндак и дива свиня. Живея в САЩ и бях убедил много приятели да пътуват с мен, но за съжаление пандемията провали плановете ни. Всяко гостуване в България за мен е като връщане в родният ми дом.
Водачът ми Илко ме поведе по една пътечка, когато чухме рев на елени. Стигнахме до нашата позиция и видях два елена, които стояха на открито. Еуфорията започна да ме обзема, но послушах Илко и изчакахме животните да се приближат. Повече от час гледахме двата елена и няколко кошути, които сновяха между тях. Усещането да виждаш два зрели мъжкаря на метри пред себе си е неописуемо! И докато гледах вълшебния танц на тези грациозни животни водачът ми посочи моя елен. Чувствах се много добре, бях въодушевен и когато го прихванах се прицелих малко над сърцето. Веднага след изстрела елена се завъртя и го прострелях на същото място и от другата страна. По-късно разбрах, че двата куршума са попаднали на едно и също място. Животното направи няколко крачки и го чухме как падна в храсталака. В този момент вече бях напълно спокоен, защото видях, че съм успял. С Илко решихме да оставим животното само в последните му мигове и се прибрахме в хижата. Тази нощ спах много добре, защото бях осъществил една своя мечта. На сутринта отидохме при животното, помолих се и му благодарих, щастлив че съм се сдобил с такъв прекрасен трофей.
Догодина отново ще дойда тук, защото хората, които работят в горското стопанство в Преслав са професионалисти и слуката ни се дължи на техния труд. Надявам се нещата да се оправят, за да доведа всички свои приятели, които пропуснаха лова през тази година заради пандемията и сега много съжаляват като виждат снимките с трофеите, които им изпращаме.
Подобни публикации