На гости в ДГС-Върбица

Броени дни остават до началото на месец май, когато официално ще бъде открит лова на сръндак. Снежният март изненада всички ни, но подготовката за предстоящият ловен сезон вече в ход в ДГС-Върбица. Едновременно с подхранването, започнахме да наблюдаваме и животните в района, защото броените седмици ще се изтърколят бързо в очакване на първите ни гости. Заради пандемията част от ловците може и да се откажат, но през миналата година имахме доста заявки и се надяваме и сега да ни предпочетат, защото имаме възможност да предложим отделни стаи за всеки един гост, като сме спазили всички противоепидемични изисквания, за да са спокойни хората и да си тръгнат не само с изключителен трофей, но и здрави. И докато обикаляме територията на стопанството се сетихме за една случка от миналата година.
В началото на май получихме заявка от млад ловец, който искаше да се сдобие с интересен трофей от сръндак. Всички запалени ловци знаят, че началото на месеца се ловуват предимно селекционни екземпляри, като един от методите, които се използват е чрез издебване. Този вид лов е много емоционален и изисква отлична подготовка от страна на ловните водачи. Тръгнахме към района, който бях избрал малко преди 5 часа. Още беше тъмно и подухваше хладен ветрец. Гората лека-полека се събуждаше и сред дърветата се обаждаха най-ранобудните птици. Обходихме местата, където сърните се хранят, но все още не бяхме открили животното, което бях набелязал. Този вид лов изисква водачът да знае къде точно да заведе ловеца и къде са животните във всеки един час – кога излизат на паша, кога се прибират и къде прекарват деня. По това време на годината денят вече е дълъг, а летните горещини постепенно настъпват и към Върбишкият балкан.
Малко след като слънцето изгря видяхме животно, което отговаряше на желанието на госта ми, но позицията ни не беше добра и нямахме възможност за стрелба. Продължихме обиколката си и макар че към 9 часа започна да става топло и ветреца постепенно утихна ние не се отказахме. Решихме да отидем към северния скат на планината, където минава река Елешница и е доста по-хладно. Приближихме се тихо и видяхме, че до водата си почиват доста животни, но всички бяха млади и не отговаряха на заявката ми. Оттеглихме се без да вдигаме шум и продължихме към следващото място, което бях набелязал. Около 12 часа бяхме на позиция. Спряхме да отдъхнем насред вековна гора, като на крачка от нас ромолеше Елешница с нейните ледени и бистри води. Под дърветата има буков подраст, където животните се крият през деня и се пазят от насекомите. Зачакахме мълчаливо, като наблюдавахме откритото пространство през което животните отиват до реката. След известно време се появи сръндака, който бях набелязал. Тъй като беше възрастно и опитно животно, успяло да се съхрани дълги години в гората, трябваше да бъдем много внимателни. При предишните си наблюдения бях видял, че сръндака различава всеки шум в гората и това ни накара да сме по-предпазливи в издебването, за да не го изплашим и да съкратим дистанцията за стрелба, за да можем да го огледаме внимателно и да не допуснем грешка. Колегите ловци знаят, че издебването е още по-трудно в райони, където няма достатъчно видимост и често сръндаците се появяват пред нас изневиделица. Животните хранейки се се движат непрестанно към леговищата си или към местата за водопой и от ловеца и водача се изисква много по-бърза реакция и преценка на ситуацията. Има и един друг момент на който лично аз държа много. Вярно е, че сега ловуваме с модерни оръжия, които имат сила и при тях голямата дистанция не е проблем, но аз искам да се приближим с ловеца максимално, да огледаме животното, да усети госта ми тръпката от истинското издебване. Когато се уверихме, че това е възрастното животно, което търсехме дадох знак на ловеца и той стреля. Сръндака падна и отидехме до него, за да изпълним ритуала и да му отдадем заслуженото. Тогава видяхме, че трофея е много интересен. Ловецът се зарадва и ми каза, че всеки един час от деня си е струвал и никога няма да забрави този изключителен лов, динамиката, дебненето и в крайна сметка резултата, с който ще се гордее винаги.
Историите за лов на сръндаци в ДГС-Върбица са много, но ако искате и вие да напишете своята, то сега е момента да направите заявка за лов през май и да гостувате на експертите от стопанството, които ви очакват.
Инж. Исмаил Курдов, ДГС-Върбица, телефон за връзка 0884/335-803