Рисунката е на Мирослава Радева от „Арт“ школа към ЦПЛР-ОДК „Анастас Стоянов“-Шумен
Моят разказ за гората
От както свят светува гората е олицетворение на живота, място, в което се чувствам далеч от всичко и всички. Гората е дар от Бог, за да има за човека извор, озон и стих. Там аз чувствам свободата. Сред красотата на природата, сред песните на птичките, сред тишината и сред звука на поточета и птички се чувствам щастлив. Тя ни дава много повече от дървесина. Също така опазва водата, която пием, пречиства въздуха, който дишаме, спира ерозията и свлачищата. В нея се намират флората и фауната на планетата ни. Човекът е намирал и намира убежище, прехрана, свобода, подслон, спокойствие и най-вече познания в нея.
За съжаление всички гори в България се изсичат. Те са и много замърсени заради лекомислието на хората. Всеки ден там се разхождат много хора, но макар и да се намират на метри от кошчета за боклук, те без да помислят хвърлят отпадъците си в красивите и бистри поточета, по зелените поляни в гората. Това много пъти ме кара да разбера колко безчувствени са хората.
Защо казвам това?
Защото гората е важен фактор за физическото и психическо оцеляване на човека. Изчезне ли гората – изчезва и човекът.
Унищожаването и замърсяването на горите, което наблюдаваме през последните години е пагубно за планетата Земя и цялото човечество. Извършва се от хора, които не мислят за бъдещите поколения.
Тези хора извършват „престъпление“.
Сега на гората се гледа само като на място за добив на дървесина и купон на открито.
С нейното унищожаване обаче изчезват много животински видове и най-вече чистият въздух – така необходим на съвременния човек.
Затова трябва да я запазим, обновявим и съхраним за бъдещите поколения. За да я има и много след като нас ни няма…
Калоян Ева Ширванян 7 клас VI ОУ „Еньо Марковски”,
Класен ръководител Николинка Станчева
Подобни публикации