Инж. Стоян Саров, началник на отдела по опазване и защита на горите в Североизточно държавно предприятие (СИДП), което стопанисва държавните гори на територията на четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна
Инж. Саров, кои са най-честите нарушения, на които се натъкват горските инспектори и колко са съставените актове при констатирани нередности?
През първите четири месеца на тази година са съставени 329 акта, от които 3 са за нарушения при лов, а останалите – по Закона за горите. Най-често констатираните нарушения са свързани с незаконна сеч, с транспортиране на дървесина без задължителната контролна марка и без съответния превозен билет. Нерядко при проверки се установява и съхраняване на дървесина с незаконен произход. Ако трябва да обобщим, около 99% от нарушенията се отнасят до нерегламентирано ползване, преработка и търговия с горски ресурси. Това личи и от данните за изминалата 2017 г., когато са съставени 1116 акта.
Полагаме огромни усилия, за да ограничим нарушителите. Територията на стопанствата се обхожда непрекъснато. Сформирани са пет мобилни контролни екипа към централното управление на СИДП. Такива звена работят и към териториалните поделения на предприятията. За дейността им са предоставени оборудвани автомобили с висока проходимост и специален режим на движение. Главната им задача е да следят за съответствие между реално превозваните горски ресурси и записаните данни в превозния билет. При изработването на графиците за дежурствата местата, където патрулират екипите, често се сменят. Така се налага да осъществяват контролна дейност в обхвата на СИДП, но в различно от своето административно поделение. Проверките са системни. През есенно-зимния период, т.е. през активния отоплителен сезон, когато опитите за незаконен добив на дърва за огрев се увеличават, още повече затягаме контрола на местата с висока концентрация на нарушения. Засилените мерки по опазването на горите личат и от броя на проверките, които през 2016 г. са 25 798, а през 2017 г. – 29 237. Проверяваме превозни средства, лица и обекти, свързани с ползването, преработката и търговията с горски ресурси.
Какви количества незаконно добита дървесина са иззети? Какво се прави с дървесината, къде отива тя?
В рамките на миналата година са конфискувани около 760 куб. м дървесина и 924 кг недървесни горски продукти. Задържани са 30 моторни превозни средства, 124 каруци, 13 коня, 57 моторни триона и 28 други инструменти за дърводобив. Наказателните постановления се издават от директора на съответната Районна дирекция по горите и след влизане в сила на постановленията тя предприема необходимите процедури, за да разпродаде конфискуваните материали и вещи. Североизточно държавно предприятие стопанисва държавните гори в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен. На тази територия 13 горски и 5 ловни стопанства се грижат за опазването на 375 559 хектара горски фонд. Охраната е поверена на 283 горски надзиратели, 27 ловни стражари и няколко контролни горски пункта.
Регистрирани ли са случаи на нападения срещу горски служители, необходими ли са по-сериозни санкции срещу нарушителите и нападателите?
През последните години в обхвата на Североизточно държавно предприятие не е имало нападения срещу горски служители, но за съжаление, в страната не липсват подобни драстични случаи. Уви, нерядко нарушителите проявяват агресия. В началото на март например в района на Провадия беше предотвратен опит за физическа саморазправа с горските стражари. Тогава бяха задържани шест каруци, превозващи нерегламентирано добита дървесина. Нарушителите отказали да предадат каруците и моторните си триони, като отправили закани към служителите на горското стопанство, които извършвали регулярна контролна дейност в района. До нападение над горските стражари не се е стигнало само благодарение на съдействието на полицията. Ето защо доброто ни взаимодействие с органите на реда е от изключително значение. Организирането на съвместни акции е важно както за преустановяване на нарушенията, така и за респектиране на потенциалните извършители. Съществена част от контрола, който упражняваме са и GPS-устройствата за позициониране и проследяване на движението на товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти . През 2017 г. са проверени 11 917 обекта за добив на дървесина. Въз основа на сключеното споразумение между МВР и Министерството на земеделието и храните съвместно с полицията и РДГ извършваме проверки и за незаконно съхранение на дървесина. Ограничавайки черния пазар на дърва за огрев, всъщност противодействаме на незаконната сеч, защото на практика, ако няма търсене на незаконна дървесина, няма да има и предлагане. Безспорно много разчитаме и на съдействието на гражданите, които при съмнения за нарушения могат да подават сигнали на телефон 112. През миналата година на единния номер за спешни повиквания са приети 316 сигнала за незаконен добив, 123 – за транспортиране на материали без марка и билет, 2 – за продажба на незаконна дървесина и др. 112 сигнала са подадени и за пожари в или до горски територии, така че съпричастността на хората ни помага много и за бързото потушаване на възникнали огнени инциденти.
Необходими ли са по-сериозни санкции срещу нарушителите и нападателите?
Според действащото законодателство извършването на сеч, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина без разрешение се наказват с глоба от 50 до 3000 лв. Ако противоправните действия се извършват организирано с търговска цел от юридическо лице или едноличен търговец административното наказание е имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв. При повторно нарушение в срок от една година от влизането в сила на наказателно постановление се налага глоба или имуществена санкция в троен размер. До шест години затвор и глоба от 1000 до 20 000 лв. грозят нарушителите, които са подведени под наказателна отговорност. Факт е, че по малка част от изпратените в прокуратурата преписки се стига до присъди. Затова приемаме предприетите стъпки за законодателни промени като израз на подкрепа за горския сектор и за активизиране на диалога по проблемите, свързани с опазването на зеленото ни богатство.