Стоян Саров е началник на отдела по опазване и защита на горите към Североизточно държавно предприятие, което стопанисва държавните гори в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.
– Високите температури увеличават опасността от горски пожари. Каква е готовността на Североизточно държавно предприятие за предотвратяването на евентуални инциденти?
– Стараем се да поддържаме високо ниво на техническа обезпеченост за борба с горските пожари. Преди година предприятието закупи 100 нови 25-литрови гръбни пръскачки – тип „раница”, за гасене на пожари. Служителите към специализираните групи от всички 13 горски и 5 ловни стопанства в обхвата на СИДП са снабдени с противопожарно облекло, със защитни обувки и каски. Предвидени са храсторези и моторни триони, както и други помощни инструменти, необходими за борба с огъня. Добре оборудвани са и специализираните високопроходими автомобили за патрулиране и гасене на горски пожари, с които разполагаме.
Редовно провеждаме обучения, които са изцяло съобразени с годишните планове за защита територията на предприятието от пожари.
– А какви превантивни мерки предприемате в гората?
– В това отношение можем да отчетем значението на минерализованите ивици и лесокултурни прегради, които изграждаме. Тези просеки помагат да се спре разпространението на горски пожари. Преградите, освен това, създават условия за движението на противопожарната техника в случай на нужда. В началото на юни подобни мерки предприеха например колегите в ДГС „Добрич”, като изградиха 25 км минерализовани ивици в землищата на град Добрич и селата Долина, Дончево, Одринци, Опанец и Самуилово, както и 10 км лесокултурни прегради в землищата на село Житница. През този месец се изграждат и над 8 км нови минерализовани ивици на територията на ДГС „Варна”. 1 800 м от тях ще бъдат разорани в землището на с. Каменар. Предвиждат се още 4 300 м край с. Куманово и 2 000 м край с. Близнаци.
По инициатива на директора на СИДП инж. Веселин Нинов вече са в процес на изработване 1000 предупредителни табели, които ще се поставят по туристически пътеки и маршрути във всички горски и ловни стопанства, за да напомнят, че трябва да пазим гората от пожари. Част от информационната кампания, която провеждаме, е насочена и към училища и детски градини. Чрез съвместни инициативи се стараем да учим децата да пазят природата.
– В борбата с пожарите разчитате на институционална и обществена подкрепа. Получавате ли я?
– През годините сме доказали, че работим при отлично взаимодействие със служителите на „Пожарна безопасност и защита на населението”. Координацията с всички институции, които имат отношение към борбата с горските пожари, е от огромно значение за бързата реакция. Много често обаче битката с огъня далеч не приключва с локализирането на пожарите и тяхното потушаване. В напрегнати ситуации колегите от горските и ловни стопанства дават денонощни дежурства, за да бдят да не се възобновят пламъците.
Използвам случая да изкажа благодарност към всички, в това число и на доброволците, които се отзовават да помагат за овладяването на огъня. Изключително ценим съпричастността на гражданите. Техните сигнали на телефон 112 често са решаващи за бързата реакция при възникването на инциденти и навременното локализиране на пламъците. За първите шест месеца на 2017 г. на единния номер за спешни повиквания са подадени общо 1049 сигнала, 41 от които са за пожари на територията на СИДП.
– Статистиката явно поставя СИДП в по-благоприятна позиция спрямо броя на инцидентите на територията на останалите пет държавни предприятия, които стопанисват горите у нас…
– Трябва да отчетем, че широколистната растителност, характерна за нашия регион, е важна предпоставка за това. Силните ветрове в Североизточна България обаче способстват за бързото разпространение на огъня. Затова е важно да сведем до минимум причините, които крият риск от възникването на пожари и които са резултат от човешка небрежност.
Изминалото лято определено беше много напрегнато за горския сектор. В рекордно горещия юли през 2016 г. регистрирахме общо 14 пожара в горите. 12 от тях са предизвикани от абсолютна небрежност. Това е показателно, че огнените инциденти стават най-често заради безотговорна човешката дейност.
Апелираме гражданите да пазят гората от пожари, да не палят стърнища и растителни остатъци в земеделските земи, да не хвърлят неизгасени фасове и кибрите клечки или други отпадъци, да спазват стриктно правилата за безопасност и никога да не ги подценяват.
– Какви са санкциите за нарушителите?
– Глобата за запален огън на открито на разстояние по-малко от 100 метра от границите на горските територии е 500 лв. Същата санкция се налага и за палене на огън в горски територии извън определените зони от държавните горски и ловни стопанства.
По силата на Наказателния кодекс нарушенията на наредбите за пожарна и аварийна безопасност, които водят до възникването на пожар, се считат за престъпление. В този случай наказанията могат да стигнат до 8 години затвор за пожар в гората и до 10 години затвор, ако са причинени щети в защитени територии.
По данни на Министерството на земеделието, храните и горите от началото на тази година са възникнали над 200 пожара в горски територии, а това е над два пъти повече от същия период на миналата година. Практиката сочи, че над 97% от пожарите са предизвикани от човешки действия. С други думи, черната статистика може да се промени, ако съвестно опазваме природата и не нарушаваме изискванията за безопасност при боравене с огън.
Конкретно на територията на ДГС „Варна” всички 19 пожара, регистрирани през изминалата година, са в резултат от небрежност. Човешка небрежност е причината и за пожара, който вдигна на крак горските стражари през тази година. Дано това остане първият и единствен инцидент за 2017 г.!
И отново напомням – при съмнение за възникване на пожар нека гражданите веднага да подадат сигнал на денонощния телефон 112.
www.varna24.bg