Работна среща по проектите по програма Life се проведе в Шумен
Преди няколко години, когато започнах работа в ДГС-Върбица, следях основно популациите на полезния дивеч. Преди две години обаче започнах да наблюдавам все по-внимателно вълците. По-възрастните колеги ми казваха, че си губя времето, защото тези хищници обитават голяма територия и е трудно да се проследят, но аз не се отказах. Прекарвах дълги нощи на някое чакало и се вслушвах в звуците, които идваха от тъмната гора. Постепенно започнах да разпознавам воя на възрастните и на младите вълци. Всяко животно си има свой глас и „разказва“ различни неща на останалите. Какво си казват един на друг не знам, но за мен наблюденията ставаха все по-вълнуващи, защото откривах един нов свят, в който вълкът беше пълновластен господар. Този хищник е изключителен – умен, ловък, бърз, отличен ловец, хитър, много дързък и смел. Преди АЧС да покоси дивите свине в стопанството ни вълците се движеха в една по-малка територия, защото имаха изобилие от храна. Това ми помогна много и доста бързо разбрах какви са навиците им и как се държат в определени ситуации. Сега е доста по-трудно, защото изминават големи разстояния в търсене на храна, но наблюденията от последните години ми помагат да вляза в дирите им.
По време на дългите нощи в гората реших, че освен ням свидетел на срещите на глутниците, мога да се опитам – макар и за малко – да стана част от тях. В една звездна вечер стоях сам в чакалото и започнах да вия така, както бях чувал да вият младите вълци. В тъмнината чух животни, които ми отговориха. Изброих осем отделни гласа. Но бях наистина изумен, когато в дивечовата нива пред мен излязоха две красиви животни и започнаха да вият, отговаряйки на моят зов. На сутринта си помислих, че може и да ми се е сторило и вълците случайно да са били там. След няколко дни повторих опита си. В тъмнината около мен постепенно започнаха да се появяват животни. Бяха някъде между 10 и 13 вълка, които в продължение на час продължаваха да вият. Беше невероятно усещане – красиво, но и много страшно. Бях сам на чакалото и не знаех кога ще успея да сляза и как ще се прибера. Настръхнах и усетих как някакъв хлад се промъкна в сърцето ми. Нямах кола и трябваше да измина разстоянието до стопанството сам, заобиколен от една дузина животни. За миг бях забравил, че имам оръжие и ме обзе страх, какъвто не съм изпитвал никога. Усещах пулса си в клепачите, а кръвта биеше в ушите ми и се смесваше с шумовете на гората. Започнаха да ми се привиждат разни неща. Вятърът леко залюляваше някоя клонка и веднага си мислех, че идва нов вълк. Започнах да наблюдавам случващото се през термокамерата и постепенно се успокоих, но и научих един важен урок – вълците са животни, които никога не трябва да подценяваме.
Не съм от плашливите и скоро след случката в гората реших да опитам отново. Взех с мен и тримесечното си кученце Теди, за да го науча как да пази тишина в чакалото по време на лов. Започнах отново да вия и след две минути на километър от мен ми отговори животно. Изчаках малко и повторих, като вълците, които се бяха събрали междувременно ми отговориха в близост до мен. Усетих ги, че наближават чакалото. След 45 минути вълците бяха на 70-80 метра от мен. Гледаха към мен и продължаваха да вият. Вдигнах пушката си и с един изстрел свалих едно от животните. Вече бях сигурен в себе си. Можех да си „говоря“ с вълците, можех да ги извикам и със сигурност познавах навиците им до толкова, че да вземе със себе си и друг ловец.
Малко след тази случка ми се обади клиент, който се интересуваше от лов на хищници. Още първата вечер попаднахме на пет вълка, които нападнаха стадо крави на свободна паша. Животните нощуваха в планината и гладните хищници ги наобиколиха, като се опитваха да повалят някоя от кравите. Не знам колко дълго продължи всичко, но пред нас се разигра сцена достойна за операторите на Нешънъл Джиографик. Все едно гледахме филм! Вълците дебнеха животните и скачаха срещу тях, но скупчените крави се отбраняваха с рога и не позволиха нито едно животно да пострада. В един момент вълците се отказаха и се отдалечиха на около 360 метра. Гостът ми поиска да стреля, но разстоянието беше голямо и го накарах да изчака. Докато мислех какво трябва да направя, напипах в джоба на якето си една свирка, която издава звук като сърне в беда. Ловът чрез примамване винаги е бил интересен за мен и разполагам с няколко устройства, които са ми вършили работа в такива ситуации. Звукът наподобяващ ранено сърне накара вълците да спрат и да се обърнат. Единият тръгна срещу нас, но помежду ни имаше дълбоко дере обрасло с гъста растителност. Трябваше да бъдем много внимателни, за да не се превърнем от ловци в плячка. Гледахме напрегнато от къде ще се появи животното. И двамата усещахме прилива на адреналин и на двамата ни беше ясно, че имаме само един миг, за да видим животното и да бъде произведен изстрел. При елените и сърните имаш време, макар и малко, за да се прицелиш. При вълкът обаче такова време няма. Бяха минали няколко минути, когато ловецът видя животното на 70-80 метра от нас. Стреля, видяхме че куршумът го удари и хищникът падна. Не знаехме обаче дали е убит или ранен. Намерихме го след 20 минути. Животното беше успяло да измине още 100 метра, макар че беше ранено смъртоносно. Не съм и подозирал, че с такава рана може да измине толкова голямо разстояние. Това затвърди увереността ми, че вълкът е едно от най-силните и борбени животни – изключителен ловец, умен, смел и много хитър. Гостът ми беше изключително доволен от преживяното. Малко по-късно стана ясно, че животното е на 7-8 години, с тегло от 42 килограма с празен стомах. Вълкът се оказа отличен екземпляр и оценителната комисия връчи на ловеца сребърен медал.
През последната година наблюдавам около 15 вълка на територията на ДГС-Върбица. Всяка седмица при обход срещам поне един-два. Вярно е, че те извършват големи миграции, но в Балкана винаги е имало вълци и ще има и занапред. Сега очаквам следващите си гости. Всеки, който иска да погледне в очите съвършения ловец и да премери сили с него, може да ми се обади на телефон 0884335803. Аз съм инж. Исмаил Курдов, специалист по лова в ДГС-Върбица, един от хората в СИДП, за които гората и животните в нея са не просто професия, а призвание и съдба.
Подобни публикации
