Традиционно, през последните години, едни от най-високите запаси от едър дивеч в страната и по-конкретно на благороден елен се намират в Североизточна България. Като емблема на ловния туризъм за страната ни той има особено значение за тази дейност. Данните от таксацията за 2020 година са показателни в това отношение.
В повечето държавни ловностопански райони благородният елен е основен дивеч и усилията са насочени към правилното му стопанисване. През последното десетилетие това води до плавно увеличаване на запаса и до завишаване броя и качеството на трофейните животни, както в държавните така и в предоставените ловностопански райони.
В държавните ловни стопанства на Североизтока освен благороден елен се развъждат муфлон, елен лопатар, сърна и дива свиня. И за тези видове се полагат изключителни грижи, като показател за добре свършената работа са отстреляните през последните години отлични трофеи от лопатар, сръндак и муфлон. Част от тях ще пренаредят топ 10 на съответният вид за България, а трофея от сръндак, който беше добит през миналата година в ДЛС-Тервел, се очаква да заеме своето достойно място в световната класация. Тези трофеи показват сериозните възможности на местообитанията в Североизточна България, които са може би едни от най-добрите на територията на страната ни. Но не само те имат значение за резултатите, които отчитат специалистите. Към тях трябва да бъде добавено и правилното стопанисване на дивеча, като е добре известно, че една голяма част от тази дейност се пада на правилното, пълноценно и навременно зимно подхранване.
Безспорно едни от най-тежките за дивеча месеци са зимните. През този период значително обеднява хранителната база, температурите често падат под нулата, а когато това е съчетано и с интензивни валежи и дебела снежна покривка изпитанията за животните са изключително големи. Тези условия водят до сериозен разход на енергия, а търсенето на храна и оцеляването често е непосилно, особено за животните от първите две възрастови групи. Един от ефективните начини за намаляване на загубите и поддържане на дивеча в добра кондиция е зимното подхранване. За тази цел, през настоящият сезон, териториалните поделения на СИДП, които стопанисват дивеч са осигурили нужните количества фуражи, а именно над 1300 т. концентриран фураж, над 500 т. груб и над 20 т. сочен фураж.
През годината бяха обработени, засети и поддържани 7661 дка. дивечови ниви и 557 дка. дивечови ливади. Основното предназначение на тези площи е осигуряването на достатъчно добра като количество и качество фуражна база за дивеча. Те са и едно от основните средства за ограничаване щетите от дивеча, които той нанася на земеделската продукция. Това е проблем който в някои ловни стопанства стои на дневен ред и дори през последните няколко години се задълбочава, което навежда на мисълта, че е крайно време да бъде потърсено разумното му разрешаване в основна степен чрез съответните промени в нормативната уредба.
От съвместната работа на стопанствата с ловните сдружения по места също става ясно, че в предоставените ловностопански райони се полагат необходимите грижи за зимното подхранване на животните и ежегодно се осигуряват по-голямата част от нужните количества фуражи. През последните десет години дивеча в не малка част от дивечовъдните участъци е предоставен за стопанисване чрез конкурс. От извършените през годините проверки става ясно, че и в тези ловностопански райони стопаните осигуряват нужните фуражи, като количество и качество, и своевременно подхранват дивеча в някои случаи в пъти над необходимото. Именно на тези факти се дължи и част от ефекта за повишаването на дивечовите запаси, за което ръководството на СИДП благодари на своите партньори.
За животните е важно не само навременното подхранване през зимата, но и видовете фуражи, които се използват. Специалистите са добре запознати, че за тази цел се употребяват концентриран, груб, сочен и минерален фураж. Науката и практиката от предходните десетилетия са извели съответните норми за всеки вид фураж, както и сроковете за зимното подхранване съгласно районирането на страната. През последните години се наблюдава по-широкото повсеместно използване на концентриран фураж, за сметка на останалите видове. Грубият фураж, както сочат резултатите от практиката, се консумира от дивеча само когато има дебела снежна покривка. Това от своя страна дава основание на стопаните да преценят какво количество от този фураж да набавят. Важен елемент от тази фуражна база е така наречения листник. В повечето случаи той е силно подценен, често и неправилно приготвен, поради което ефекта за дивеча би могъл да е минимален, а в някои случаи дори нулев. Именно така се стига до разхищаването на време, труд и средства. Този вид фураж трябва да е 50% от грубият, но е изключително важно да е приготвен както трябва, защото дивечът подбира храната си и ако тя не е качествена не я консумира.
Много важен за животните е и сочния фураж, като съхранението му става при специфични условия и е нужно да се съблюдават сроковете, в които той е годен за храна, както и времето в което се залага по хранилките. Сочният фураж е важен за правилното хранене на дивеча, защото част от веществата, които се набавят от него, като например фруктозата, няма как да бъдат компенсирани от другите фуражи. Именно такива вещества имат огромно влияние върху микрофлората и микрофауната на стомасите на преживните животни, а от там и върху цялостното функциониране на организма им. Наблюденията от практиката показват, че сочният фураж е значително по-малко застъпен при подхранването през зимата, като в някой райони изобщо липсва. В СИДП се правят различни експерименти с фуражите, които се използват за подхранване, като от преди година част от дивечовите ниви са засети с тревни смески, които предлагат на животните възможност за консумация на съответното количество свежа биомаса. За сега резултатите от експерименталните площи са повече от обнадеждаващи. Специалистите по места споделят, че тези култури системно се посещават от преживния дивеч и вследствие на това са довели до голяма концентрация на животни в районите, където дивечовите ниви са засени с такива смески. При затвърждаването на тези резултати този вид тревни смески се планира да бъде застъпен по-широко във фуражните площи на стопанствата в СИДП. Тревните смески, които се използват в предприятието включват широк брой видове в тревния състав, които осигуряват необходимата за животните биомаса почти през цялата година. Едни от основните видове в смеските са фуражно зеле, цвекло, фуражна рапица и др. Също така добри резултати се наблюдават и при засяването на фуражна ряпа в комбинация със зимен грах.
Целта на зимното подхранване е своевременен достъп до добра хранителна база за всички животни, като по този начин те ще си набавят необходимото, за да оцелеят през ледените месеци. Качествените фуражи осигуряват нужната енергия на дивеча и той по-лесно се справя с изпитанията на които е подложен, повишава се оцеляемостта му и се понижават типичните за зимата загуби. От друга страна рационалното хранене е сериозна предпоставка за по-доброто общо състояние на женските, което пък води до завишаване броя на живо родените приплоди и тяхната жизненост. На всички е ясно, че висококачествените фуражи имат отношение и към завидните трофеи, които бяха добити на територията на СИДП. Тук е мястото да се спомене още един важен компонент от зимното подхранване и това е своевременното отваряне на пъртини в снега. Това по своята същност е мероприятие от особена важност и колкото по-навреме бъде изпълнено, толкова по-малък е отрицателния ефект от дълбоката снежна покривка върху дивеча. Особено за сърната и муфлона. Колкото и каквито и фуражи да поставим, ако животните нямат сигурен достъп до тях, то целта на зимното подхранване няма да бъде постигната. Едни от най-тежките зими в страната ни са на територията на Североизточна България и затова във всички поделения има създадена организация за прокарване на пъртини до хранилките, при първа възможност. Всяко едно от стопанство разполага с високопроходими автомобили, а повечето и със специализирана техника, за да може да се пробие снега и да се осигури достъп до храна за дивеча. Зад всичко това обаче стоят хората от териториалните поделения на СИДП, дивечовъди, ловни стражари и водачи, както и техните ръководители без които нищо от изброените по-горе мероприятия не би се случило. Въпреки студовете, снега и виелиците, типични за тази част на страната, служителите които отговарят за дивеча са в гората и вършат съвестно работата си, защото без тяхна помощ много животни не биха оцелели до пролетта. Тук е мястото да бъде изразена съответната благодарност на всички тези служители и техните семейства за всеотдайността им в името на ловната дейност.
В заключение следва да отбележим още веднъж, че при зимното подхранване има значение не само количеството, но и качеството на предлаганите фуражи, защото ако не са приготвени и съхранени както трябва, то те няма да постигнат търсения ефект. Целта на работещите в СИДП е дивеча целогодишно да получава богат избор от качествени фуражи, които да са достъпни и то най-вече в тежките зимни условия.