Рисунката е на Мирослава Радева от „Арт“ школа към ЦПЛР-ОДК „Анастас Стоянов“-Шумен
Гората
Гората за мен е спасение, опрощение. Мястото, където да останеш сам с мислите си. Чуваш само красотата на гората, усещаш само полъха на вятъра, вслушваш се в песните на птичките. Гората е това, без което не можем. Тя се грижи за нас – причиства ни въздуха. Можем да й споделяме, а тя винаги ще ни изслуша.
А ние сме неблагодарни към нея. Хвърляме си блокуците навсякъде освен там, където трябва. Не трябва да изсичаме толкова много дървета, а колкото се може повече да рециклираме непотребната хартия. Не трябва да палим огън без надзор, защото това само ще донесе още болка на гората. Не трябва да замърсяваме водите и, защото в тях има живот, който гората иска да опази. Не трябва всеки, който пожелае, да убива горските създания, защото не само животните ще ги заболи.
Гората е един застрашен и непознат свят за нас. От кого е застрашен? – От нас, от хората. Защо? – Защото никой не се замисля какво й причиняваме ние. Може ли да променим това? – Аз мисля, че можем. Факт – сега, откакто има корона вирус и хората не излизат толкова често навън, въздухът е по-чист. Не може ли да пазим природата, гората, без да има причина? Не стига ли причината, че на гората ще й е добре?!
Ние, хората, сме единственият враг на гората. Нека първо да помислим, преди да направим нещо, което ще я застраши. Пазете я!
Георгия Стайкова, 7.б клас
Трето ОУ „Димитър Благоев“ – Шумен
Подобни публикации