Изключително големи загуби при дивата свиня след навлизането на АЧС в България отчитат експерти и ловци. Ловният сезон за групов лов приключи на 10 януари, данните от него все още не са анализирани задълбочено, но много от дружините не можаха да се похвалят със слука, макар че дните за лов не бяха никак малко, особено по време на коледните и новогодишни празници. Дивата свиня е един от най-устойчивите видове, затова и много хора не вярваха, че АЧС ще намали запаса и драстично. За съжаление заболяването се оказа изключително опасно и прогнозите на експертите се сбъднаха. От наблюденията в стопанствата на СИДП стана ясно, че освен високата смъртност АЧС води със себе си и значителна миграция. Доказателство за това са добрите данни от отстрела в Югозападна и Южна България.
Това са основните причини, които доведоха до драстичното намаляване на запаса. Загубите на животни не могат да бъдат измерени с точност, но може да се направи приблизителна оценка въз основа на отстрела през ловния сезон. Данните сочат, че отстрела за 2020 година е 25% от този през предходната година. През 2019 година запаса от дива свиня на територията на СИДП е бил 10 588 броя, а сега са останали по-малко от 2 500 животни.
Според експертите в момента запаса на дива свиня в предприятието е 0,2-0,3 на 100 хектара спрямо общата площ на ЛРС, тоест при тази плътност заболяването вече би трябвало да не оказва влияние върху запаса. В подкрепа на това предположение са и данните от всички 1150 отсреляни диви свине, които показват, че няма нито едно животно заразено с АЧС.
В момента стопанисващите дивеча във всеки един ЛСР трябва да направят сериозна равносметка на популацията на дива свиня в района им и какво ще трябва да се промени в подхода към стопанисването на този вид. Ръководството на СИДП даде възможност на ловните специалисти във всяко стопанство да анализират състоянието на запаса при тях и ако трябва да нанесат корекции в ползването, за да не се стигне до загубата на дивата свиня като ловен обект. За да се подпомогне възстановяването на популацията в държавните ловни райони и груповия лов на дива свиня бе силно редуциран.
Ако се предприемат адекватни мерки, то би могло в рамките на три-четири години броя на дивите свине да се възстанови до нормалния запас. Но ако масово се прилага групов лов през следващите 1-2 години, то едно десетилетие едва ли ще бъде достатъчно да се възстанови популацията. Трябва сериозно да се замислим какво ще постигнем ако продължаваме да ловуваме повсеместно и да убиваме малкото останали след АЧС диви свине. Кой друг ако не ловците и стопаните на дивеча имат най-голям интерес от възможно най-бързото възстановяване на нормалната численост на дивата свиня?!
И нека да припомним, че при класическата чума преди години също имаше свиване на популацията, но след затихване на болестта настъпи едно постепенно връщане към нормалното състояние. Това най-вероятно ще стане и сега, но при условие, че се намери ваксина за АЧС или пък заболяването отшуми по естествен път, чрез системното опазване и прилагане на мерките за биосигурност.
Въпреки изключително големите загуби след навлизане на АЧС ловците от Североизтока отчитат добри ловни трофеи, като Регионалната комисия за оценка отличи няколко от тях със златни медали. Генетичната линия на дивата свиня не е загубена и всички експерти се надяват популацията да се възстанови, за да може българските ловци да се радват на един от най-емоционалните видове лов – груповият лов на дива свиня.
Подобни публикации