Работна среща по проектите по програма Life се проведе в Шумен
Идентифицирали сме няколко добри практики, насочени към опазване основно на хранителните местообитания на малкия креслив орел. Те включват диапазон от дейности, които от една страна насърчават запазването на хранителния ресурс, а от друга са насочени към ограничаване на заплахите или въздействията за вида. Това обясни пред журналисти Димитър Плачийски от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) във връзка с проекта „Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България“, който осъществяват в партньорство с Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), Югоизточното и Североизточното горско предприятие.
Плачийски уточни, че за разлика от опазването на гнездовите местообитания, които са преобладаващо гори, това на хранителните е малко по-различно, тъй като те са повече открити пространства с храстова растителност.
По думите му основен проблем при хищните птици е превръщането на тревни съобщества в обработваеми земи. След 2007 г., във връзка с прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП), един от големите проблеми е свързан с изискването за директните плащания на площ. Това е и изискването за премахване на дървесна и храстова растителност, посочи представителят на БДЗП. Същевременно храстите представляват един от основните типове местообитания, където птиците се хранят, размножават и укриват.
Една от практиките, които БДЗП прилага, за да противодейства на това, са така наречените хранителни траншеи. Това е метод, заимстван от стари ловни практики. Свързан е с територии, в които има по-интензивно земеделие и монокултури. Идеята е да се създадат малки пространства, където да се генерира голяма плътност на основни жертви на вида. Това става чрез създаване на траншеи с 10 метра дължина и разклонения, изкопи. „В тях слагаме слоеве със зърно – пшеница, царевица, слънчоглед. Правим го експериментално с цел да привлечем дребни гризачи и така да увеличим хранителната база за малкия креслив орел. На практика изградихме тези траншеи преди 2 месеца, съвместно с Държано горско стопанство (ДГС) – Кости“, разказа Плачийски.
По думите му намирането на подходящо място е било огромно предизвикателство – горска територия, където могат да работят спокойно, в близост до гнездо на малък креслив орел и с наличие на големи монокултури. В крайна сметка го намират на територията на ДГС – Кости. „Направихме предварителна оценка на гризачите в района, за да видим какъв ефект има от експеримента. За момента имаме индикация за положителни резултати. Смятаме да сложим и фотокапани, за да видим дали птиците се хранят с гризачите. Тук вече не говорим само за малкия креслив орел, но и за други видове хищни птици“, обясни представителят на БДЗП.
Според проучванията им около 49 процента от храната на малкия креслив орел са полевки (вид мишки), 12 процента са влечуги, а останалата – едри насекоми, птици и т.н.
Изпълнителният директор на БДЗП Ваня Рътарова-Георгиева заяви, че вече има желание от стопанства в Северна България да приложат този метод. „Преди две седмици им го представихме на среща и те също проявиха интерес, особено Генерал Тошево. Така че тази година предстои изграждането на още няколко такива траншеи“, допълни тя.
Следващата практика, която Плачийски представи, беше за възстановяване или подпомагане на екотона. Това е границата между два различни типа местообитания, не е рязък преход, а формиране с много дълъг период от време, естествено преминаване от един тип местообитание в друго. Екотонът поддържа видовете, които са характерни както за единия, така и за другия тип местообитания. „Обикновено това са едни от най-богатите територии. Екотонът е от изключително значение за малкия креслив орел и за хищните птици, защото там се срещат голяма част от жертвите – дребни гризачи, таралежи, влечуги“, посочи Плачийски.
Като друг по-важен аспект той подчерта, че екотонът компенсира териториите, които през последните години са унищожени, като премахнатата храстова растителност. „Това пак не е нещо ново, а е много застъпено в наредбата за сечите. Идеята е, където е възможно, по ръба на гората да се дава възможност за развитието на храстова растителност и подлес“, каза представителят на БДЗП.
Той сподели, че на този етап са избрали високостъблени гори и територия около 1200-1300 хектара, консултирали са ги с местните стопанства и вече могат да бъдат прилагани тези практики за поддържане или насърчаване на екотон. По думите на Плачийски това е дългосрочен процес, но е наистина важен.
Друга практика, свързана с поддържането на хранителните местообитания, е ротацията на културите – нещо елементарно, но същевременно много полезно. Тя включва използването на култури като люцерната, която поддържа гризачи. „Идеята е, където има гнезда на малък креслив орел, да насърчаваме, чрез разговори със земеделски стопани, отглеждането на люцерна. За първи път тестваме този подход и идеята е да се стигне до фермерите, да разберат идеята и те да решат сами да го направят, да няма субсидии. Последните години субсидиите извращават“, смята Плачийски.
По думите му при голяма част от гнездата на малкия креслив орел, за които знаят, се използва люцерна. Идеята е тя да се включва в ротацията в териториите, които са в близост до гнездото, за да може да се използва за храна.
Друга практика от голямо значение е свързана отново с проблема с храстовата растителност. Той е идентифициран като ключов и на ниво оценка за съвместимост на сегашния Стратегически план за развитие на земеделието в България – да се реши проблемът с оставянето на храсти върху постоянно затревените площи, защото премахването им има пагубно въздействие върху биоразнообразието. Идеята е отново това нещо да се комуникира с фермерите, подчерта Плачийски.
Последната практика, която той представи, са полезащитните пояси. Особено в Североизточна България в момента се извършват активни дейности по възстановяване и създаване на нови полезащитни пояси. „От една страна те са от ключово значение за създаване на гнездови местообитания за птиците, от друга се създават условия и за развитието на хранителната база на хищните птици. Имат ключов ефект и върху културите, които се благоприятстват в различните пояси“, заключи Плачийски.
Подобни публикации
