Д-р Мария Касчиева от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и Татяна Димитрова от Североизточното държавно предприятие, пред Радио „Фокус“- Шумен
Фокус: И през лятото уроците по „Горска педагогика“ в Североизточното държавно предприятие не спират. Освен лесовъдите- горски педагози, в тях участва и д-р Мария Касчиева преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Татяна Димитрова от СИДП е преминала трето ниво на обучение по дисциплината. Г-жо Димитрова каква е идеята на уроците в гората?
Татяна Димитрова:Целта е децата да излязат от домовете си, да оставят поне за малко своите телефони и компютри, да играят и да се забавляват навън, в гората, сред природата. А чрез интересните игри, които ние сме им подготвили да научат повече за дърветата в гората, за лечебните растения, за животните. Началото на самата дисциплина е поставено преди 20 години в Австрия от двама лесовъди с идеята децата да не прекъсват връзката си с природата. Първоначално това е било посрещнато с насмешка от техните колеги, но се стига до там, че в момента в австрийското министерство на горите има такава длъжност, и един от преподавателите, които идват у нас и водят часове по „Горска педагогика“ заема именно този пост, т.е. в министерството има човек, който отговаря за Горската педагогика и за децата. В Австрия са изградени и много центрове, които децата посещават, играят и учат. Имаме идея да направим такъв център и тук, в Шумен, да напишем проект с д-р Мария Касчиева, която участва и в уроците по „Горска педагогика“. Надяваме се да имаме и помощта на много хора, които искат и техните деца да имат възможност да получат такъв тип горско-екологично образование.
Фокус: Д-р Касчиева, как преминават заниманията по време не горските уроци?
Д-р Мария Касчиева: В основата на уроците по „Горска педагогика“ са игрите, така докато се забавляват децата научават нови неща. Това е увлекателно и интересно. Организираме състезателни или природно-опознавателни игри, има игри за баланс, има екологични игри, при които, например децата трябва да разпознаят кое е неправилното нещо в природата, да отсеят кое може да остане в природата и кое е излишно. Много е полезно да се предаде това на децата, защото обогатява екологичното им образование още в ранна възраст и когато видят изхвърлена пластмасова бутилка в гората това да им направи впечатление. Не просто да я подритнат и отминат, а да я вземат в раницата си и да я изхвърлят на подходящо място. Това е възпитателният и образователният елемент в „Горската педагогика“. Децата трябва да познават гората, да познават природата, да не се страхуват от нея. Светът на децата не трябва да бъде обсебен от електронните джаджи, те трябва да имат сетива за природата. Например, от 10 игри, които сме подготвили, една може да включва използването на мобилно устройство, цифрова камера, фотоапарат. Няма как да откъснем напълно съвременните деца от технологиите, но не бива технологиите да заемат 100% от тяхното време и внимание. В рамките на уроците по „Горска педагогика“ организираме различни игри. Няма обаче занимания без първоначален план или първоначална подготовка. Понякога се налага да правим промени, да адаптираме според съответната ситуация, според интереса на децата, за да успеем да привлечем вниманието им. Това е най- важното. Важна е и обратната връзка с децата, дали играта им е харесала, с каква нагласа влизат в самата игра. Търсим мнението им, за да направим игрите възможно най- интересни. От Североизточното държавно предприятие са осигурили и условия, за да реализираме уроците, за което сме им много благодарни. Използваме различни консумативи за нашите игри, като основно такива от природата. Например, в ролята на импровизиран микрофон използваме шишарки, цветя, или нещо друго от природата, което може да бъде използвано като знак, че този, който говори, трябва да бъде слушан. В нашите уроци водещият на игрите трябва да бъде чут от всички деца. Всички трябва да слушат този, у когото е микрофонът. Така на децата се дава възможност да се изслушват, те се научават на това, нещо, което голяма част от възрастните не правят.
Татяна Димитрова: Например, чрез игра децата научават какво трябва да си носят в раничките, когато отиват в планината. Друго, което им е много интересно е да разпознават възрастта на дърветата по кръговете на шайби от отрязани дървета. При друга игра използваме голямо платнище, на което стъпват всички деца, като им се обяснява, че са дърветата и животните в гората. После прегъваме платнището на две, децата се сгъстят малко повече, продължаваме да сгъваме платнището на три, на четири и т.н децата все по- трудно се събират всички на платнището, и така научават, че ако хората бъдат лоши към природата, отсичат дърветата и избиват животните, най- накрая на това платнище така както те не се събират, част от животните и дърветата ще измрат и няма да остане красива гора с много обитатели в нея. Това са само малки примери как по занимателен начин се опитваме да покажем на децата колко е важна природата и значението на всеки един неин член- от най- малкото листенце или пеперуда до големите дървета и животни, всеки има своето място и своята роля. А най- хубаво е, когато с деца от един и същ клас провеждаме урок за втори или трети път и те ни разказват какво от наученото при нас са показали на своите родители. Тази обратна връзка за нас е много важна, тя е знак за нещо научено и запомнено.
Д-р Мария Касчиева: В рамките на тези уроци децата се научават и да виждат красотата на природата около тях. Една от любимите вече игри е създаване на картичка от природни материали. Гората се променя през сезоните, добре е децата да изработят такава картичка като огледат какво могат да подберат от природата през пролетта, лятото, есента, когато багрите са най- силни в гората. Сами да видят, да усетят красотата на мястото и да го пресътворят в картичката. Тези картички съответно могат да бъдат хербаризирани. Това е хубаво, можеш да видиш как се променят нагласите за естетика, т.е.виждаш как се градират, как децата оценяват красивото около себе си и как съумяват с елементарни стъпки да го възпроизвеждат.
Фокус: За какво са любопитни деца, кое в природата предизвиква техният интерес?
Татяна Димитрова: Много са любознателни децата, за много неща питат и много лесно запомнят информация, като им е поднесена по-интересен начин. Провеждаме уроците повече от една година, обхванати са над 2000 деца. Работим с тях по всяко време на годината- както през учебно време, така и през ваканцията. Установили сме контакти с директори и учители, които веднага откликват. Забавен беше случаят в Трето Основно училище „Димитър Благоев“, при урока с I „а“ клас. Урокът трябваше да бъде в рамките на учебния час- 40 минути, в някакъв момент чуваме, че училищният звънец разбираме, че е станало време не за втория, а за третия час.“ Вие изобщо не чухте другите звънци заедно с децата“, каза учителката. С този клас направихме още един урок. Работим основно с деца 3-4 група от детската градина и от 1-4 клас. Мисля, че е много важно да успеем да създадем една добра база в тази възраст, да играем през годините отново с тези деца, вече по- сложни игри, с по- трудни задачи. След 20 години тези деца вече ще бъдат хората, които ще обичат гората много повече от нас, и ще я пазят много повече от нас.
Фокус:Д-р Касчиева, какво отношение дете- гора възпитават тези уроци?
Д-р Мария Касчиева: Връзката е двупосочна. Децата трябва да обичат и уважават гората, да уважават ресурсите, които осигурява гората като цяло. Ние говорим за защитени територии, за защитени растения и животни, за красивото сред растенията и животните, дори и наглед да не е така. Например, една гъсеница може да бъде много нелицеприятна, но когато я видиш през обектива на фотоапарат, който е направил красива снимка, не можеш да кажеш, че това е нещо грозно. Идеята е да се възпитава уважение, обич, чувство за пазене на гората, пазене на природата като цяло. Имам усещане, че едно поколение е изтървало, пропуснало този момент. Малкото дете пораства и когато екологичното му самосъзнание се усъвършенства, то става критичен възрастен. А не може да станеш критичен възрастен, ако не си бил наблюдателно дете.
Фокус: Д-р Касчиева, очертава ли се някаква перспектива за дисциплина „Горска педагогика“ в университета?
Д-р Мария Касчиева: Всъщност, като избираема дисциплина се предвижда да бъде приета през тази учебна година и от следващата учебна година да бъде функционираща. Идеята е избираемата дисциплина „Горска педагогика“ да бъде избирана от студенти с педагогически профил, които още от началото на своята работа като преподаватели да могат да работят с деца на открито.
Фокус: Г-жо Димитрова, какъв е ресурсът от горски педагози в Североизточна България?
Татяна Димитрова: Обучения по „Горска педагогика“ организира у нас Изпълнителната агенция по горите за служителите в системата на горите а д-р Ана Петракиева води часовете на всички горски педагози. За Североизточна България ние сме най- много, над 25 души и работим изключително активно. Тук е място и да благодаря на директора на СИДП инж. Веселин Нинов, който организира курс тук на място. За разлика от всички курсове, които се правят в София, нашият беше през месец октомври 2017 година във Върбица с участието на над 20 души. За разлика от всички останали стопанства, в които само горски преминаха обучение за горски педагози, ние имаме преподавател в Шуменския университет, както и заместник- директорът на ОШИ Деян Милчев. Той е психолог и много ни помага, тъй като по време на работата си се сблъскваме с деца с различни заболявания и различни проблеми.
Ивелина ИВАНОВА