„Пенчо Кубадински идваше да ловува в „Кьостата“ в Тервел почти всяка събота и неделя. Нашето стопанство му беше любимото и тук прекарваше свободното си време, особено когато знаеше, че се е появило ценно животно. Пристигаше сам с шофьора си, а по някой път го придружаваше и жена му Мара, която също беше запалена авджийка. Аз тогава бях началник на участък и обикалях с тях“, спомня си Иван Георгиев, който от години е пенсионер, но продължава с любов да разказва за работата си в едно от най-добрите ловни стопанства в страната ни – това в Тервел.
„Тервел стана град благодарение на лова! Всеки, който идваше тук обещаваше и даваше. Преди това бяхме едно голямо село. Всичко в стопанството беше и е на толкова високо ниво, че тук се правеха и курсовете за ловни водачи. Ние бяхме най-добрите!“, категоричен е бай Иван.
През годините в стопанството е ловувал братът на шаха на Иран Реза Пахлави. Пенчо Кубадински го довел за лов на прасета и шахът ударил трофеен глиган. Преди подписването на важни междуправителствени договори в Тервел на лов идвали политици от всички страни членки на Съвета за икономическа взаимопомощ, както и авджии от Германия, Франция, Белгия, Ливан, САЩ и Австрия. През 1983 година гост на стопанството е нефтеният магнат Арманд Хамър, един от най-богатите хора в света по това време. Той пристига в Тервел с бившият първи Тодор Живков, на лов за елени. Хората от стопанството си спомнят, че уцелил голям сръндак и останал много доволен. Живков, който също се славел като добър ловец, тогава не ударил нищо, но пък си поговорил с хората и стопанството изведнъж се оказало с 350 000 лева бюджет. Най-много за Тервел обаче направил Пенчо Кубадински. Той докарал в стопанството зам.-председателя на Министерския съвет Тано Цолов, който през 80-те години на 20 век разпределял парите в държавата. Цолов бил слаб като стрелец, но след три опита успял да удари голям сръндак и вдигнал заплатите на хората. Още един бивш партизанин и министър – Георги Панков, помага за възхода на града. След няколко успешни ловни излета той нарежда в Тервел да се построи химическия завод „Пластхим“.
„Чужденците, които идваха да ловуват при нас ни казваха, че нашето стопанство е едно от най-хубавите в Европа. Идваха само по заявка, за трофеи, които им носеха медали и награди“, спомня си Иван Стрезов, директор на стопанството в периода 1983-85 година. Сезонът се откривал на 1 май и ловът продължавал половин година. В сградата на старото горско всеки от ловните надзиратели си имал кът и слагал там трофеите си придобити при подборен отстрел. „В един момент в залата имаше над 400 трофея, като всеки един от тях беше ценен и имаше златен или сребърен медал“, спомня си Иван Стрезов.
Освен известни политици от близкото минало и настоящето в Тервел са гостували писателят Николай Хайтов, оперният певец Николай Гяуров, поетът Недялко Йорданов, банкерът Емил Кюлев и Ути Бъчваров, който покрай лова на дива свиня и сръндаци успял да наготви в ловната хижа паламуд със сос от домати, чесън и лук.
Първите данни за лесничейство в Тервел са от 1933-1934 година. През 1951 година е приет първият лесоустройствен план на стопанството, а на 18 януари 1974 година с решение номер 5 на Министерския съвет се създава и Държавно ловно стопанство-Тервел. През същата година в страната се създават общо 9 представителни ловни стопанства. С първото ловоустройство е извършена реорганизация на цялата дейност. Създават се дивечови ниви, изградени са 140 хранилки за едър дивеч, 120 хранилки за дребен дивеч, 140 солища и 20 чакала. 10 години по-късно ловностопанската база на Тервел е значително по-богата: 750 чакала, 300 хранилки за дребен дивеч, 600 солища и 100 водопоища. Стопанството разполага и с 5 ловни хижи, при условие че при създаването му е имало само малка кирпичена къщичка, в която по време на лов е отсядал и Пенчо Кубадински. През 1976 година в стопанството се аклиматизира муфлонът, а през 1980 година се изгражда интензивното ловно стопанство „Кьостата“, разположено на площ от 25 622 декара. В местността се отглеждат благороден елен, елен лопатар и муфлон. През същата година за нуждите на дребното дивечовъдство се построява фаназария, като фазанчетата се получават безвъзмездно от други ловни стопанства и се отглеждат до възраст за разселване. Иван Георгиев, който по това време работи като фазановъд си спомня, че всяка година са разселвали 18 000 птици. „Идва един ден шефът на лова в Комитета по горите и като видя, че при нас е червено от фазани направо се смая“, продължава да се хвали бай Иван. „400 фазана сме отстрелвали за час с ловците, които идваха по линия на международния туризъм“, допълва Иван Георгиев.
В Тервел за дивеча се полагат много грижи. Ловният туризъм е на високо ниво. В първите години на създаването си ДЛС-Тервел реализира над 80 000 валутни лева приход от международен ловен туризъм. Стопанството се представя на международните изложби на ловни трофеи. Първото участие е през 1971 година в Будапеща, където трофей от сръндак отстрелян от горския надзирател Иван Гочев набира 148 точки и е в елита на страната.
На Международното ловно изложение в Пловдив през 1981 година ДЛС-Тервел участва със 163 трофея, които са 8% от трофеите на страната, а златните са 11% от общо представените трофеи на България. В периода 1979-1981 година стопанството е на първо място в страната, а през 1982-83 година е на второ място.
През 1987 година приходите от международен ловен туризъм вече са 132 000 лева, а от износ на дивечово месо са 124 000 лева. След известен спад по време на демократичните промени стопанството отново е във възход след 2000 година. Общо печалбата от лов за периода 2002-2013 година е 216 017 евро.
Проведената през тази година таксация показва, че в ловното стопанство има 110 благородни елена, 180 сърни, 260 диви свине, 81 муфлона и 105 елена лопатари.
От 2010 г. до сега трофеи от лопатари от ДЛС „Тервел” са били удостоени с по два златни, сребърни и бронзови медала. Най-много златни отличия – три, са донесли трофеите от муфлон. Те са спечелили и три бронзови медала. Само за последните седем години трофеите от дива свиня са отличени с един златен, два сребърни и три бронзови медала, а трофеите от благороден елен – с един златен и един сребърен медал. Бронз е спечелил и трофей от сърна.
Най-голям успех за стопанството и за Североизточното държавно предприятие обаче е трофея от елен лопатар, който беше обявен за национален рекорд. Уникалният трофей е с оценка от 208,22 т. по системата на CIC и тегло 4,750 кг. Невероятното животно беше отстреляно от Вернер Аустерман на 16 октомври 2016 г. в местността „Кьостата“. Немският ловец измести от първото място трофей на Тодор Живков, който 33 години беше на върха. Веднага след обявяване на резултатите ловци от цяла Европа започнаха да подават заявки за лов в ДЛС-Тервел и днес стопанството очаква своите гости от страната и чужбина.